Something new | Johnten

134

1 месец по-късно...

Тен се бе успал, за пореден път. Отново стоя до късно, за да гледа новата бл драма, която на скоро бе излязла. Изобщо не бе чул алармата и бе станал едва в седем и двайсет.

Тен излезе от спалнята на бегом. Джони го чакаше навън от десет минути и не искаше да се бави повече. Докато тичаше към стълбите, слагаше раницата си и изобщо не гледаше къде стъпва. Миг по-късно се препъна, точно, когато бе стъпал на първото стъпало, но преди дори да залитне две ръце хванаха раменете му и го задържаха на място.

Тен въздъхна дълбоко и отстъпи назад.

- Казвал съм ти да внимаваш как слизаш по стъпалата, защото можеш да паднеш.

Тен се обърна към братовчед си и се усмихна.

- Благодаря ти.

- Никога не гледаш къде стъпваш. - Лукас поклати глава. - Трябва да си по-внимателен.

- Да, разбира се.

Двете момчета слязоха и минаха орез кухнята, където бяха родителите на Тен.

- Добро утро, момчета. - поздрави ги майка му.

- Добро утро. - отговориха момчетата в един глас.

- Ще закусите ли?

- Аз не, Джони ме чака. - отговори Тен, докато си вземаше шише с минерална вода от хладилника.

- Аз да. - Лукас се настани на масата и започна да си взима палачинки от голямата чиния, която се намираше в средата на масата.

Тен излезе от дома си на бегом. Джони го чакаше на ялеята, облегнат на мотора си, ръцете му скръстени.

- Най-накрая Тени. - въздъхна той.

-Успах се, съжалявам. 

Двете момчета се качиха и потеглиха за училище.

Когато се пристигнаха останалите ги чакаха при оградата.

- Закъсняхте! - провикна се Сиченг.

- Вие защо не сте в час тогава! - попита Джони, викайки срещу тях, докато паркираше мотора си.

- Решихме да сме добри приятели и да ви изчакаме. - каза Джехьон щом другите двама се приближиха.

- Имаме английски. - Джони извъртя очи. - Не се оправдавайте, ясно е, че не искате да влизате.

- Естествено, че не искаме. - измрънка Дойонг и разкъса листите, които държеше. - Трябва да се радваме на последните ни няколко месеца преди да завършим.