10

1.6K 162 35
                                    

Тен стоеше пред гардероба и гледаше дрехите си, чудейки се какво да облече. Джони каза, че ще са в дома на Сиченг, което означаваше че всъщност няма значение какво ще облече. Накрая извади дънки и блуза, слагайки край на дилемата. Облече се набързо, тъй като наближаваше осем и половина, часът в който Джони каза, че ще го вземе.

Прибра ключовете в джоба си, след това взе телефона и се отправи надолу. Мина през всекидневната където бяха родителите му, за да им се обади, че излиза. Майка му първа забеляза присъствието му и отдели поглед от телевизора, насочвайки го към сина си.

- Отиваш ли някъде? - попита тя изненадана.

-Да, защо? Има ли проблем с това?

- Не, просто досега никога не си излизал по това време. - обясни майка му, а баща му кимна с глава съгласявайки се с нея.

- Утре е събота и не съм на училище. Предположих, че няма да има проблем.

- Вече казахме, че няма проблем. - започна баща му. - Къде ще си?

Тен обмисли какво точно да отговори, така че да не ги лъже, но и да не им каже къде точно ще е.

- На гости на един приятел.

- Добре тогава. - усмихна се майка му.

Точно когато Тен се обръщаше и щеше да излезе тя добави:

- Прати поздрави на Тейонг.

Челюстта на Тен се стегна чувайки името му. След като цял ден преобмисляше случилото се, тъгата му прерастна в гняв  към така наречения му приятел. Чувстваше се обиден и нямаше никога да му прости случилото се. Най-лошото беше, че още изпитваше нещо към него, не можеше просто така да спре колкото и да искаше. Тен погледна към родителите си и в изблик на яд каза:

- Няма да излизам с Тейонг, а с Джони.

- С Джони? Съседът? Синът на прокурора? - учуди се баща му.

- Да. - каза Тен уверено.

- Не знаех, че сте близки, но добре.

Тен се усмихна  напусна стаята отправяйки се към входната врата.

°°°•••°°°•••°°°•••°°°

Джони спря мотора на алеята пред дома на Сиченг и двамата с Тен слязоха от него. Запътиха се към входната врата и Джони позвъни. Той погледна към Тен виждайки как другото момче гледаше надолу и играеше с пръстите си.

Something new | JohntenΌπου ζουν οι ιστορίες. Ανακάλυψε τώρα