Something new | Johnten

89

Наближаваше седем вечерта, когато Тен пристигна пред дома на Сиченг. Притесняваше се за разговора, който бяха на път да проведат, а именно за това кой бе този Теил и откъде се познаваше с Джони. Не бе казал на Сиченг за какво ставаше въпрос, но знаеше, че той щеше да му обясни всичко. В началото се чудеше дали да не говори за това с Дойонг, но това означаваше, че чернокосия веднага ще разкаже на Джони.

Знаеше, че Сиченг ще запази тайна ако го помоли и единствения, на който евентуално щеше да каже бе Джиньонг, но той също щеше да си мълчи.

Позвъни на звънеца и скоро врата се отвори, разкривайки Сиченг и един много усмихнат Джиньонг, който стоеше зад него.

- Здравей, Тени. - подразни го Джиньонг и му помаха с ръка.

- Не ме наричай така! - изхленчи Тен.

- Хьонг спри се. - скара му се Сиченг и се отдръпна настрани правейки път на Тен да влезе, като през това време продължаваше да гледа към Джиньонг. - Тен, дойде да говорим за нещо важно.

Сиченг затвори вратата и се насочи към стаята си следван от другите двама. Влязоха и Джиньонг седна на стола пред бюрото скръствайки ръце.

- Казвай какъв е проблема. - подкани го той гледайки към Тен, който дори не го отрази, а просто седна на края на леглото.

- Добре... - Тен си пое въздух. - Знаете ли кой е Теил?

Настъпи мълчание. Джиньонг и Сиченг се спогледаха притеснено без да казват и дума. Сиченг седна до Тен и се засмя нервно.

- От къде го познаваш?

- Днес в магазина се сренахме с него и Джони се държеше странно. - обясни Тен.

- Ами, не знам дали има смисъл да ти разказваме. - смутолеви Джиньонг.

- Той трябва да знае, а и ти самия каза, че не е от значение. - Сиченг извъртя очи и насочи внимание към Тен, който изглеждаше изключително притеснен. - Теил е бившето гадже на Джони.

Тен не каза нищо, не знаеше как да реагира, но не му стана приятно щом чу това, което го озадачи. Защо се чувстваше така, Теил бе просто бившия му, не бе никой от значение.

- Хей, кажи нещо. - Джиньонг го извади от мислите му.

Тен го погледна с празен поглед, нямаше какво да каже или поне в момента бе прекалено объркан с това, което изпитва, за да може да отговори.