123

1.1K 127 26
                                    

Тен премигна няколко пъти опитвайки да усмисли думите на Тейонг. Несъзнателно затегна захвата си около телефона щом започна да го обхваща гняв. 

Какво още искаше Тейонг от него? Защо продължаваше да се опитва да му прави номера?

Това вече беше абсурдно.

- Тейонг, за глупак ли ме мислиш? - Тен успя да запази умерения си тон.

- Виж, знам че...

- Защо не ме оставиш? Това е поредния номер и не знам защо изобщо си мислиш, че ще ти се вържа!

- Тен, това не е номер, честно. Знам, че се държах ужасно и ти не го заслужаваше, но ми позволи да ти обясня. Нека се видим.

- Да бе, наистина ли смяташ, че ще се съглася?! - Тен се засмя сухо. - Омръзна ми от твоите и номерата на Лукас.

- Но...

- Остави ме намира Тейонг! - с това Тен прекрати разговора.

Той тръшна телефона си на един от шкафовете и едва сдържа желанието си да извика.

Какво изобщо целеше Тейонг с това? Нима наистина очакваше Тен да се съгласи?

Тен се върна обратно във всекидневната, където останалите бяха насочили вниманието си към телевизора, но Тен изобщо не отрази какво бе пуснал Сиченг за гледане. Затръшна вратата след себе си, при което всички се обърнаха към него.

Виждайки изражението на тайландецът, Джони веднага разбра, че нещо не е наред.

- Хей какво има, миличък? - попита го той притеснено.

- Нищо, просто... - Тен отметна глава назад, гледайки към тавана, докато изкара дълбока въздишка. -  Тейонг ми звънна.

- Какво!? - възкликна изненадано Кун се изправи в седнало положение.

- Какво иска от теб! - процеди през зъби Джони и стисна пръстите на дясната си ръка в юмрук. - Кой още трябва да пребия, че най-накрая да те оставят намира.

- Явно Тейонг. - Кун се засмя леко, намирайки отговора си за доста забавен, но щом бе срещнат от сериозния поглед на Сиченг, замлъкна и преглътна тежко.

- Какво ти каза? - попита го Сиченг.

- Че иска да се срещнем. Искал да ми обясни защо се е държал така и повтаряше, че това не е номер.

- Това е толкова глупаво и безсмислено. - намръщи се Джони. - Какво изобщо е целял, сякаш не знае, че няма да отидеш.

Something new | JohntenWhere stories live. Discover now