Something new | Johnten

67

- Добре. - Джони въздъхна дълбоко щом с Тен влязоха в спалнята му. По-високия побърза на заключи вратата, с което си спечели объркан поглед от другия.

- Защо заключи?

- Имаме нещо за довършване. - Джони се подсмихна и го придърпа към себе си, плъзвайки ръцете си под блузата му.

- Джони. - изсумтя Тен усещайки как пръстите на другия докосваха нежно кожата му. - Майка ти е долу.

- Аз заключих.

- Да, забелязах. - Тен извъртя очи. Бутна по-високия настрани успявайки да се откопчи от захвата му.

- Стига де!

- Ще ни чуе!

- Няма, ще бъдем тихи.

- И двамата знаем, че това е почти невъзможно. - Тен скръсти ръце.

- Оф! - изръмжа Джони и падна драматично върху леглото, разпервайки ръце. - Защо всички просто не изчезнат!?

- Мисля да се прибирам. - Тен се огледа наоколо, докато не забеляза къде се намира раницата му. Наведе се вдигайки я от пода, но през това време Джони стана от леглото и изтича до вратата, облегна се на нея, не позволявайки на другия да излезе.

- Джони! - Тен го погледна предупредително.

- Остани за вечеря! - нареди му Джони усмихвайки се широко. - Също така остани да спиш тук.

- Не мога...

- Напротив, можеш. А и не искам да оставаш сам с Лукас.

- Няма как да стоя тук постоянно.

- Поне за известно време, докато... - Джони замлъкна, осъзнавайки, че без малко щеше да се издаде.

- Докато какво? - Тен се приближи към него. - Не ми казвай, че си се замесил в нещо. Казах ти да не се занимаваш с глупавия ми братовчед!

- Тени, миличък, бъди спокоен. - Джони погали бузата му. - Аз не съм се замесил в нищо.

Тен го изгледа скептично, но по-високия само извади съблазнителната си усмивка, карайки съмненията на тайландецът да изчезнат.

- Добре. - Тен се го целуна и се усмихна. - Ще остана за вечеря, но после ще се прибера.

- Ама...

- Не се притеснявай, до тогава родителите ми ще са вкъщи и няма да съм сам с Лукас.

Джони се нацупи, но кимна с глава съгласявайки се.