Something new | Johnten

132

- Защо спряхме тук? - попита с досада Джони.

- Хендери ще дойде с нас. - обясни му Джиньонг.

- Щом той ще идва, защо извика и мен!?

- За морална подкрепа. - каза Джиньонг и се усмихна.

- За човек, който мисли, че гаджето му изневерява изглеждаш доста щастлив. - Джони го изгледа скептично.

Имаше нещо в цялата работа, което не бе както трябва.  Имаше чувството, че това бе някакъв глупав номер, което го ядосаваше още повече. Искаше просто да се прибере и най-вероятно да спи до утре сутрин.

- Не мисля, че Джебум би ми изневерил. - отвърна Джиньонг.

- Тогава защо е всичко това?!

- За да съм сигурен! - извика Джиньонг. - Станал си голямо мрънкало.

Джони махна с ръка пренебрежително, нямаше нерви да спори с него.

Скоро вратата към задните седналки се отвори и Хендери влезе вътре, настанявайки се по средата.

- Така, имам идеален план. - каза той доста доволен от себе си.

- Давай, по-бързо. - Джони прокара пръсти през косата си и се тръшна назад към облегалката.

- Така, Джебум ти е казал, че отива при Джаксън да погледне колата му. Значи сега отиваме там.

- Това ли ти е идеалния план? - попита скептично Джони. - Ти идиот ли си?

- Имаш ли по-добър?

- Не ми пука. Да вървим и да свършваме с това. 

Джиньонг запали и скоро потеглиха. Като никога до сега караше изключително бавно, което изнервяше Джони още повече.

Пристигнаха след около половин час и Джони изкара дълбока въздишка на облекчение щом видя познатото място.

- Сега какво? - попита Джиньонг.

- Влизаме, но тихо. Без никой да разбира. - обясни Хендери.

Джони извъртя очи и излезе от колата, тръшвайки вратата по-силно от колкото бе нужно.

Хендери влезе пръв, едва ли не вървеше на пръсти. Момчетата направиха няколко крачки преди да чуят познат глас. Те замръзнаха на място и погледнаха към колата, която се намираше в средата на помещението. На капака се бе облегнал Джено и гледаше нещо на телефона си.