Something new | Johnten

70

Тен преглътна тежко и започна да се отглежда опитвайки да измисли начин, по който да се измъкне от Лукас. Братовчед му го гледаше яростно, държеше раменете му с двете си ръце и захвата му ставаше все по-силен и болезнен с всяка изминала секунда. Лукас го притисна към стената на една от сградите, които се намираха покрай тротоара. При грубия сблъсък с твърдата повърхност Тен изсумтя и затвори очи.

- Разказал си на Джони за снимките, нали!? - извика Лукас срещу лицето му. - Наистина ли си мислиш, че това ще промени нещо!?

Тен се опита да го избута от себе си, но Лукас бе по-силен и единственото, което постигна бе да разгневи другия още повече. Скоро усети силна болка да се разпростира по едната му буза.

- Не се мъчи да избягаш и отговаряй като те питам! - Лукас хвана челюстта му грубо, карайки Тен да изстене от болка.

- Остави ме. - проплака той.

- Или какво!? - засмя се по-високия. - Ще разкажеш на Джони ли!? Кажи му! Не се страхувам от него!

- Какво толкова съм направил!? - извика Тен започвайки да мърда опитвайки да се измъкне от захвата на другия. - Защо се занимаваш с мен?

- Мразя те! Мразя как получаваш всичко, което поискаш и как всички винаги са те предпочитали пред мен! - Лукас бе толкова разгневен, че не осъзнаваше какво говореше. Казваше всичко, което минеше през ума му.

- За какво говориш? - Тен го погледна объркано.

- Млъкни! Не искам да чувам гласа ти! С нищо не си по-добър от мен! Никой не те харесва! Няма начин някой да те предпочете пред мен!

Тен затвори очи, слушайки не свързаните викове на другия. Стоеше мирно, оставяйки го да бълва безсмислици, чакайки моментът, в който ще бъде достатъчно разсеян, че да може да му се измъкне. Не мина много време и Тен започна да усеща как захвата върху раменете му бе започнал да отслабва. Миг по-късно го избута с всичка сила успявайки да го изблъска от себе си. Тен не загуби време и побягна надолу.

За съжаление, Лукас се опомни бързо и се втурна след него догонвайки го за отрицателно време. Вместо да го хване отново, Лукас предпочете да го блъсне силно, докато Тен все още бягаше, при което тайландецът залитна напред падайки, успявайки поне да се подпре на дланите си.

°°°•••°°°•••°°°•••°°°

- Защо точно в парка срещу училище? - попита Джебум, хвърляйки поглед към Джони, докато Дойонг само изкара дълбока въздишка. - Какво ми въздишаш!?