Something new | Johnten

86

Сиченг се качи на мотора си и за момент мислеше да тръгне сам, но се отказа и реши да изчака останалите. Извади кутията с цигари от джоба на коженото си яке, взе цигара и я сложи между устните си. Бръкна в другия си джоб, където бе прибрал запалката си и я извади, след това запали цигарата си.

- Сиченг.

Той се обърна поглеждайки в страни. Замръзна на място виждайки Юта да върви към него.

- З-здравей. - Сиченг се опита да звучи нормално, но безуспешно.

Юта спря щом се приближи и погледна колебливо към него.

- Съжалявам за това с топката. Не исках да те ударя.

- Спокойно, няма проблем. Всичко е наред. - Сиченг се усмихна уверително. - Не го мисли толкова.

- Съжалявам, че не останах, докато се събуди, но се скарах с Кун.

- Защо? - учуди се Сиченг.

- Той имаше право. Бях виновен, а не помогнах с нищо. - Юта сведе поглед. - Кун беше доста притеснен за теб и се погрижи за всичко.

- Да... длъжник съм му. - Сиченг издиша дима от цигарата си.

- Е, аз ще тръгвам. Исках просто да се уверя, че си добре. Чао. - Юта се обърна и тръгна надолу към двора на училището.

- О, Сиченг, чакаш ни! - извика Дойонг зад него, карайки го да подскочи.

Сиченг извъртя очи и погледна през рамо към четирите момчета, които вървяха към него.

- Не е късно да размисля. - измърмори той и хвърли почти изпушената цигара на земята.

- Ще ходим до суперпаркета. - каза Дойонг, докато се качваше на мотора си.

- Защо? - попита Сиченг.

- Трябва да купя алкохол. След вчерашното непланирано парти, голяма част от алкохола на баща ми беше изпит. Трябва да купя, преди да е забелязал.

- До кой супермаркет ще ходим? - попита Тен.

- Най-близкия.

- О, не. - Джони затвори очи и поклати глава. - Всеки път щом отидем там става нещо глупаво. Последния път Джехьон се изгуби.

- Не се бях изгубил. - Намръщи се Джехьон. - Просто не знаех къде точно бях.

- Загубил си се? - Тен се засмя. - Знам, че магазина е наистина голям, но все пак.