Something new | Johnten

2

- И така за утре... - учителката беше прекъсната от звънеца. - Изчакайте да кажа домашното и тогава сте свободни.

След като съобщи домашното за следващия ден, учителката събра нещата си и излезе.

- Къде отиваш? - Тен се намръщи виждайки как Тейонг бърза да прибере учебниците си в раницата.

- Аз, ъм... Имам малко работа преди часа, след малко съм тук. Няма да се бавя. - с това той сложи раницата на рамо и с бърза крачка излезе от стаята.

Тен се обърна облякайки се на чина зад него, където седеше момче, което изглеждаше така сякаш всеки момент щеше да удари глава в чина и да потъне в дълбок сън ако не изпие веднага едно кафе.

- Кун, знаеш ли какво става с Тейонг? - попита тайландецът, като преди това размаха ръка пред лицето му, за да е сигурен, че е привлякъл вниманието му.

- Хм? - Кун облегна глава на дясната си ръка, гледайки объркано към приятеля си.

- Какво му е на Тейонг?

- Какво да му е?

- Ох, абсолютно безполезен си преди да си пил кафе.

Тен стана от мястото си щом разбра, че Кун няма да му помогне да разбере какво се случваше. Затова се запъти към един от задните чинове където седеше Джънгу. Той подпря ръце на плота, карайки другото момче да го забележи.

- О, здравей Тен. - поздрави по-високия усмихвайки се. - Изглеждаш странно, да не е станало нещо?

- Това щях да те питам. Какво му има на Тейонг? И ти забелязваш, че през последните дни се държи потайно. Винаги трябва някъде да отиде, но не казва нищо повече.

- Да забелязах го. Вчера видях, че в коридора говори с един от новите ученици.

Чувайки това, Тен видимо изтръпна. Обзе го притеснение, Тейонг може би харесваше някой друг.

- Недей да реагираш така! Сам си си виновен! - скастри го Джънгу и скръсти ръце.

- О, а какво трябва да направя? Да отида и да кажа на най-добрия си приятел, че съм влюбен в него? Нямам шанс.

- Няма да разбереш ако не рискуваш.

- Да, но в случая рискувам твърде много. - Тен издаде дълбока въздишка чувствайки се безпомощен срещу случващото се.

Той беше влюбен в Тейонг от известно време. В началото мислеше или по скоро се опитваше да се самоубеди, че чувствата му бяха приятелски и просто държеше много на него. Но с времето ставаха все по-силни до момента в който не можеше да се залъгва повече и трябваше да приеме истината. Не че направи нещо по-въпроса. О, не! Нямаше как да рискува да загуби Тейонг като приятел. Джънгу който бе единствения от приятелите им който знаеше за това се опитваше да го убеди, че трябва да опита, не е сигурен каква ще е реакцията на Тейонг. Но Тен точно от това се страхуваше. От реакцията. Ами ако не иска да са приятели вече, тогава ще го загуби изцяло.

°°°•••°°°•••°°°•••°°°

Тайнственото изчезване на Тейонг продължи и през следващите две междучасия. На третото обаче любопитството и страха на Тен надделяха и реши да проследи най-добрия си приятел, за да разбере къде и с кого се среща. Кое ли е това момче, което Джънгу бе видял с него.

Тейонг се качи до третия етаж и застана в дъното на левия коридор до един от прозорците.

Тен застана до една от стените в началото на коридора подайки леко главата си, като внимаваше другия да не го забележи. След минута видя как едно момче вървеше в посоката на приятеля му. Момчето се спря пред Тейонг и го прегърна.

Тен стегна челюстта си. Опита се да се успокои. Сигурно бяха приятели, една прегръдка не означаваше нищо. Двамата с Тейонг постоянно се прегръщаха и нямаше нищо между тях... Добре трябваше да престане да мисли, защото се депресираше, докато се опитваше да се успокои.

Тен реши да отиде при тях и да разбере каква същност е ситуацията.

- Тейонг. - каза той стряскайки другия.

- Тен, к-какво има? - Тейонг видимо се притесни от присъствието на най-добрия си приятел.

- Реших да проверя защо изчезваш всяко междучасие. - Тен погледна към момчето, което стоеше до Тейонг. - Мисля, че не се познаваме. Аз съм Тен, най-добрия му приятел.

- Аз съм Юта. - усмихна се той. - Гаджето на Тейонг.

Очите на Тен се разшириха. Я, пак!? Гадже!? Какво!?

Това не беше истина не е възможно.

- Тен, съжалявам, че го скрих, но... -Тейонг беше прекъснат от звънецът.

- Ще тръгвам за час. - каза Тен посърнало и се обърна тръгвайки надолу по стълбите.

Не му се влизаше в час, искаше да се пребере, да се хвърли на леглото и да започне да се самосъжалява. Чувстваше се съкрушен и в същото време знаеше, че няма право да се сърди или ядосва.

Тен застана пред вратата на класната стая и направи нещо, за което не беше помислял досега. Така или иначе часа бе започнал и вече е закъснял. Е да, вярно е че имаше още три часа, но някак си мисълта да ги пропусне не го притесняваше. Единственото, което знаеше беше че няма да може да издържи до края на учебния ден виждайки Тейонг. Той продължи надолу по коридора към входа.

°°°•••°°°•••°°°•••°°°