Something new | Johnten

114

- Благодаря. - усмихна се ЯнгЯнг щом се спря пред щанда отрупан със слушалки.

Лукас се усмихна широко, не можеше да отдели поглед от него. Беше странно. Не познаваше ЯнгЯнг, нито го бе виждал преди, а изведнъж се почувства толкова заинтересован от него. Имаше нещо, което просто го привличаше, не можеше да го обясни.

- Няма защо.

- Е, Лукас, - започна ЯнгЯнг, докато се пресягаше към най горния рафт опитвайки се да достигне слушалките. - Радвам се, че се блъснах в теб.

- И аз. - Лукас взе кутията, която другия всячески се опитваше да стигне, и му я подаде.

ЯнгЯнг я взе и се засмя доволно.

- Имаш хубав смях. - каза Лукас и сложи ръка на щанда облягайки се.

- Знам.

- Ставаш още по-красив щом се усмихнеш.

- И това го знам.

- Доста си скромен. - Лукас се засмя леко.

- Е, нали знаеш какво казват. - Янг се усмихна самодоволно. - Скромността краси човека. Сигурно затова съм толкова красив.

- Сигурно. - Лукас прехапа устна.

Чудеше се дали щеше да е прекалено да попита дали ще му даде номера си.

- Един приятел прави парти довечера. Защо не дойдеш?

- Може и да се отбия, зависи.

- От какво?

- Дали ще получа номера ти.

Този път Лукас беше този, който се усмихна самодоволно, но не задълго.

- Флиртуваш ужасно. - засмя се ЯнгЯнг и го потупа по-рамото. - Имаш късмет, че си хубав. Но спокойно, ще ти дам номера си.

Лукас премигна няколко пъти и се намръщи. Как така флиртуваше ужасно?!

- Не флиртувам ужасно! - настоя той, но съдейки по изражението му не беше ядосан.

- Добре, щом казваш. Дай си телефона.

°°°•••°°°•••°°°•••°°°

- Как така все мен изкарваш виновен! - измърмори Хендери.

- Защото все си виновен! - Шяоджун покри лицето си с ръце опитвайки да запази спокойствие.

- И какво ще ти стане ако застанеш на моя страна!?

- Ох, стига вече! Нали бързахме. Да вземаме часта и да си тръгваме. - Шяоджун погледна в страни очаквайки да види ЯнгЯнг, но него го нямаше. - Мамка му!