127

970 107 56
                                    

- Наистина ли трябва да го проверяваме? - попита Кун, докато двамата със Сиченг вървяха към входната врата на дома на Джони. - В смисъл каква грандиозна глупост би направил?

- Нямаш си и на идея. Когато е отчаян и е принуден сам да решава някой проблем имисля доста абсурдни неща.

Двете момчета се спряха и Сиченг натисна копчето на звънеца.

Вратата се отвори от майката на Джони, която ги приведства с усмивка.

- Здравейте момчета, сигурно търсите Джони?

- Да.

- Той е горе в стаята си и не е излизал от както се прибра. - тя отстъпи в страни правейки им място да влязат.

Те тръгнаха към втория етаж и скоро се озоваха пред стаята му. Сиченг хвана дръжката и тихо отвори, след това надникна вътре.

Джони седеше на леглото си, лаптопа му разположен пред него, докато бе забил поглед в монитора и гледаше нещо доста съсредоточен. Двете момчета влязоха, но другия бе толкова вглабен в каквото правеше, че изобщо не ги забеляза.

- Мислех, че трябва да мислиш начин, по който да се извиниш на Тен? - почти извика Сиченг, с което стресна Джони и той подскочи, без малко успявайки да събори лаптопа си.

- Мамка му, кога влязохте!? - измърмори Джони, вниманието му отново насочено към лаптопа.

- Преди малко. - Сиченг седна до него. - Дойдохме да се уверим, че не си измислил някоя глупост.

- Не съм. - Джони извъртя очи. 

- Какво по дяволите правиш в Pinterest? - Сиченг се засмя щом погледна към лаптопа му.

- Това цитати от анимета ли са? - попита го Кун, който седна от другата му страна.

- Да. - отвърна без желание Джони.

- И как по-точно това ще ти помогне да се сдобриш с Тен? - Сиченг го погледна скептично.

- Имам върховен план...

- Ето, започва се.

- Не ме прекъсвай, Сиченг. И както казах имам върховен план. Някой от вас да има мегафон?

- Защо по дяволите бихме имали мегафон? - намръщи се Кун.

- Задаваш грешния въпрос. Защо по дяволите ти е мегафон? - поправи го Сиченг.

Джони игнорира двете момчета, затвори лаптопа си и стана.

- Къде отиваш глупако? - попита Сиченг, вече започвайки да губи търпение, другия му лазеше по нервите.

Something new | JohntenWhere stories live. Discover now