Something new | Johnten

109

- Мамка му. - изруга тихо Джони и се протегна към нощното шкафче, за да спре алармата си.

Шест сутринта. Джони погледна към Тен. Бе положил глава на гърдите му, ръцете обвити около кръста на по-високия. Джони се усмихна и прокара пръсти през косата му.

Опита се да отмести ръцете му от себе си, внимавайки да не го събуди. Но Тен го държеше здраво. Джони се изправи леко, надяваше се, че така другия ще го пусне. Тен единствено се притисна към него повече.

Джони въздъхна тихо, явно нямаше да стане така.

- Тени. - той побутна леко рамото му. - Тени трябва да тръгвам.

Никаква реакция.

- Миличък. - този път го разтърси леко. - Пусни ме, трябва да тръгвам.

- Ммм! - изхленчи той.

- Тени.

- Не, остани още малко.

- Тен, нали не искаш родителите ти да ме хванат?

- Няма, ще отидем за втория час, те вече ще са тръгнали за работа. - измрънка той.

- Тени.

- Джони стига си мърморил, а ме гушни.

- Добре. - Джони се намести по-удобно и точно обвиваше ръце около тайландеца, но го спря.

- Преди това стани да провериш дали вратата е заключена.

Джони затвори очи за момент, опитвайки да се успокои. Обичаше Тен безкрайно много, но понякога имаше чувството, че изпробва търпението му нарочно.

°°°•••°°°•••°°°•••°°°

- Ще отида да говоря с него. - съобщи Дойонг и погледна към Сиченг и Кун. - Стойте с Дже.

Джехьон се намръщи.

- Няма ли да е по-добре да дойда с теб?

- Мисля, че трябва аз да говоря първо насаме с баща ми.

- Добре.

Дойонг тръгна към входа на училището. Устремено вървеше към директорския кабинет. Почука на вратата и изчака да чуе позволение, че може да влезе. Отвори бавно, пристъпи на вътре, баща му се усмихна виждайки го, но щом забеляза изражението на чернокосия, усмивката му изчезна.

- Какво има Дойонг?

Чернокосия не отговори веднага, седна на един от столовете и започна разсеяно да се отглежда из стаята.