Something new | Johnten

77

- Тен, надявам се да си буден. - чу се строгия глас на майка му от другата страна на вратата. - Ще закъснееш за училище.

- Мамка му. - изшептя Тен.

Обърна се към Джони, който си спеше спокойно, карайки го да се изнерви още повече. Тен взе възглавницата си и я засили към главата на Джони, удряйки го няколко пъти, докато най-накрая не се събуди.

- По дяволите, какво ти става, Тени? - измрънка Джони хващайки възглавницата, за да е сигурен, че другия няма да го удари отново.

Точно тогава срещна ядосания поглед на Тен и преглътна тежко.

- Трябваше да станеш в шест! - изшептя Тен. - Трябваше вече да си тръгнал. Майка ми е пред вратата.

Джони се намръщи, сякаш се опитваше да усмисли всичко наведнъж.

- Тен! - гласът на майка му накара и двете момчета да подскочат.

- Ставай. - Тен започна да го бута.

- Добре, Добре. - Джони се изправи и започна да търси дрехите си, за да се облече.

- Джони наистина ще те убия. - каза през зъби Тен, когато видя, че дръжката на вратата се мести.

Добре, че поне бе заключил.

- Тен, защо си заключил!? Отвори веднага!?

- Ей сега мамо! - провикна се той. - Обличам се!

Тайландецът се изправи усещайки как силна болка го преряза ниско в кръста, карайки го да изстене тихо.

- Тени. - Джони притича към него, без дори да успее да закопчае дънките си. - Добре ли си?

- Не. - Тен го удари по ръката. - И ти си виновен.

- Да, разбира се миличък. - Джони извъртя очи.

- Облечи се! - Тен му хвърли ядосан поглед.

- Тен, отвори вратата веднага! - извика майка му.

- Само да се облека! - той изтича до гардероба вадейки някакви дрехи.

Облече се набързо и започна да се оглежда из стаята чудейки къде да скрие Джони, не че имаше голям избор.

- Под леглото. - изшептя Тен.

- Ти сериозно ли!?

- Другия вариант е да излезеш през прозореца. - тайландецът скръсти ръце и го погледна скептично.

- Под леглото тогава. - измърмори Джони и влезе отдолу.

Тен го изчака да се скрие и отиде до врата, за да отвори.