Something new | Johnten

8

След като пропусна още един час, Тен реши, че ще влезе в следващия. Компанията на четирите момчета доста го разведри и счете че вече ще може да влезе в класната си стая. Джони и останалите му казаха, че ако иска да отиде при тях през междучасието е добре дошъл и че ще са на същото място. Те решиха, че ще е добра идея също да влязат в час, колкото и Дойонг да протестираше, понеже имаха английски. В крайна сметка едно "ще влезеш в час" от Джехьон беше достатъчно да му затвори устата.

Тен седна на мястото си. Тейонг го погледна ядосано, но преди да успее да каже каквото и да е учителката влезе и часът започна.

През цялото време Тен усещаше как погледа на Тейонг направо изгаряше лицето му. Какъв пък му беше проблема сега?

Звънецът за излизане би и учителката събра нещата си и напусна стаята.

Тен погледна към приятеля си с мисълта да го попита, защо отново е недоволен, но беше прекъснат.

- Не можеш да седиш тук. - каза студено Тейонг гледайки го едва ли не с отвращение.

- Какво? - Тен направо онемя.

- Чу ме.

- Но защо?

- Пропускаш часове вече за втори път. Не стига това ами и ходиш при онези отрепки.

- Това ли е причината?

Тейонг игнорира въпроса и взе раницата на Тен тикайки я в ръцете му. Подсмихна се подигравателно, посочи един от последните чинове.

- Там има свободно място.

Тен стана от стола и се огледа. Останалите ученици само наблюдаваха, но никой не се обади. Защо изобщо очакваше някой да се застъпи за него. Единствения, който би го направил бе Кун, но за жалост го нямаше в училище, тъй като бе болен.

- Защо стоиш и гледаш? - Тейонг го погледна отгоре до долу с презрение. - Щом ще се движиш с отрепки мястото ти е в дъното.

Учениците започнаха да си шептят и да се смеят по между си.

Тен никога не бе предполагал, че ще бъде унижен по този начин и то от най-добрия си приятел. Но нямаше да му достави това удоволствие. Тен метна раницата си на рамо и просто излезе от стаята.

Сега какво да прави? Сякаш всичко в живота му се разпадна. Губеше всичко. Или поне така му изглеждаше в момента.

Тен излезе от училище и веднага забеляза четирите момчета до оградата. Не знаеше какво да прави. Искаше да се прибере и да не говори с никой.

- Тениии! - провикна се Джони, започвайки да мята с ръце.

Тен се насочи към тях.

- Вече мислехме, че ни заряза заради онзи фалшивия. - каза Дойонг. - Хей... Добре ли си?

Тен премигна няколко пъти опитвайки да сдържи сълзите си. Дори хората, които почти не го познаваха се интересуваха повече от приятелите му.

- Джони. - започна Тен едва доловимо. - Може ли да поговорим?

Джони го погледна изненадано, но кимна и двамата се отдалечиха.

- Кога мислиш да се прибираш?

- Защо? - зачуди се Джони. - Искаш да те изчакам за да те закарам ли?

- Искам да се прибера сега.

- Тен, какво има? - Джони сложи ръка на бузата му и с това вече Тен не можеше да сдържа сълзите си.

Той покри лицето си с ръце и започна тихо да плаче.

- Ей, какво се е случило? - Джони попита отново, но другото момче само започна да плаче по-силно.

Джони се приближи и прегърна Тен, който веднага се притисна към него.

- И-искам да се п-прибера. - изхлипа Тен.

- Добре.

Джони се отдели от него само за да може да обвие едната ръка около рамото му и го поведе към мястото където бе паркирал мотора си. Момчета го изгледаха въпросително, при което Джони и махна с ръка, нямайки време да им обяснява. Сега по важното беше да успокои Тен.

°°°•••°°°•••°°°•••°°°