Something new | Johnten

62

- Сиченг! И това ако не е съдба!

Сиченг замръзна на място, очите му се разтвориха рязко осъзнавайки какво се случваше. Единствения важен въпрос сега беше, защо Кун беше тук?

- Изобщо не очаквах да те срещна. - Кун имаше широка усмивка на лице и вървеше с оживена крачка към Сиченг, който стоеше като парализиран и сякаш чакаше да стане някакво чудо, например земята да се разцепи и да го погълне, за да се измъкне.

Кун се спря пред него, но Сиченг все още не бе помръднал. Може би ако не се движеше другия ще го остави.

Сиченг се намръщи осъзнавайки колко глупаво и безмислено беше това.

- Ъ... Сиченг, всичко наред ли е?

Сиченг извъртя очи и се обърна поглеждайки към Кун раздразнено.

- Ти да не ме следиш!?

- Защо да те следя?

- Защо си тук!?

Кун свъси вежди.

- Живея на тази улица, а по-надолу има денонощен магазин. Отивах там. - той скръсти ръце. - А ти какво правиш тук?

- Бях на гости на Джиньонг.

- Кой?

- Джиньонг. Собственика на онзи нощен клуб. - Сиченг поклати глава, защо по дяволите му обясняваше.

Той се качи на мотора си готов да потегли, но явно Кун имаше други планове, които не включваха Сиченг да си тръгва. Брюнета застана пред превозното средство усмихвайки се широко. Сиченг изпуфтя. Започна сериозно да обмисля, дали щеше да загази много, ако просто преминеше през него с мотора. Най-много щеше да му случи крак или ръка, но от друга страна щеше да го остави намира. Той се усмихна дяволито, но усмивката застина на лицето му осъзнавайки, че нямаше начин да го направи. Колкото и досаден да беше Кун, не можеше просто така да го блъсне.

- Какво искаш? - попита през зъби Сиченг стрелкайки злобен поглед към момчето пред него.

- Въпросът е ти какво искаш? - Кун продължаваше да се усмихва като идиот.

- Да се разкараш.

- Недей така де, а толкова обнадеждаващо започнахме разговора.

- Махни се от пътя ми, Кун!

- Иначе какво ще минеш през мен ли? - Кун попита отекчено, облягайки лакът на мотора.