Something new | Johnten

60

- Ааа! - изстена Джехьон, щом усети как члена на Дойонг навлезе в него.

- Шшт! - Дойонг го изгледа ядосано. - Баща ми е вкъщи, да не искаш да те чуе!?

Дойонг задвижи бедрата си бавно, правейки нежни тласъци, но това не продължи дълго и започна да ускорява темпото. Джехьон хапеше долната си устна опитвайки да сдържи стоновете, докато ръцете му бяха обвити около раменете на чернокосия и забиваше нокти в кожата му.

Дойонг изпъшка и нападна врата му започвайки да го целува като на моменти засмукваше плътта.

Джехьон издаде тих стон и преплете пръстите на едната си ръка в косата на другия, дърпайки леко.

Двамата бяха толкова изгубени един в друг, че изобщо не чуха гласовете по коридора, нито разбраха, когато вратата се отвори.

- ГОСПОДИ! - извика Джони и веднага се обърна с гръб към тях.

- Какво ст-ААА! Невинните ми очи! - Сиченг покри лицето си с ръце и излезе от стаята, викайки. - Това ще ми остане травма за цял живот!

Дойонг веднага се отдели от Джехьон и издърпа завивката закривайки себе си и него.

- Защо по дяволите не чукате!? - извика Дойонг, докато Джехьон беше прекалено засрамен и предпочете да се завие през глава.

- Баща ти е тук... Е поне беше. Поръча ни да ти кажем, че излиза. - Джони стоеше на прага на вратата обърнат с гръб. - Но това не е въпроса! Вие сериозно ли го правите докато, той е тук?!

Дойонг извъртя очи.

- Не ми се прави на невинен. Сигурен съм, че с Тен също сте го правили, докато родителите ти са били вкъщи.

Джони отвори уста, готов да изпротестира, но не можеше понеже чернокосия имаше право.

- Защо изобщо сте тук!? - изхленчи Джехьон изпод завивката.

- Исках да обсъдим нещо важно. Сега ако обичате се облече и слезте долу. Аз ще отида през това време да потърся горкия Сиченг. - Джони хвана дръжката на врата все още стоейки с гръб към двете момчета и тръшна след себе си.

°°°•••°°°•••°°°•••°°°

- Добре, сега! - започна Джони щом четиримата се събраха в хола. Джехьон все още отбягваше засрамено погледите на другите, Дойонг се седеше съвсем спокойно на дивана до него, така сякаш не ги бяха хванали само преди минути. Сиченг гледаше ядосано към тях и клатеше глава в знак на разочарование.