Something new | Johnten

63

Тен съзерцаваше дъската, опитвайки се да схване глупавите уравнения, но по дяволите, не разбираше нищо.

Сутринта дълго обмисля дали да се появи на училище. Въпреки че предишния ден, Джони го бе уверил, че няма от какво да се притеснява, Тен все още се страхуваше, от това дали Лукас ще изпрати снимките на всички. Да вярно е, Джони му каза, че не го интересува дори да го направи, но все пак беше нещо, което ще ги злепостави. Да разпратят снимките им на цялото училище си е нарушаване на личното пространство и опит за унижение. Лукас щеше да има наказание от директора ако го направи, но снимките вече щяха да се знаят от всички.

В крайна сметка Джони успя да го убеди да дойде в училище. Дори отидоха с колата, което доста зарадва Тен.

- До тук има ли въпроси? - попита учителката обръщайки се към класа.

- Да. - обади се Джехьон вдигайки ръка.

Учителката погледна учудено, но кимна.

- Слушам.

- Не разбрах.

- Кое?

- Задачата. - Джехьон извъртя очи.

Учителката задържа дъх, опитвайки да запази спокойствие.

- Кое по точно не разбра?

- То няма нещо, което да съм разбрал. - Джехьон каза с досада.

- За това сам си виновен. Трябва да слушаш в час.

- Вие сте виновна. - възпротиви се Джехьон. - Слушам и въпреки това не разбирам нищо. Говорите бързо и не обяснявате докато решавате. На всичкото от горе докато пишете стоите, така че да закривате всичко и не се вижда.

Учителката присви очи и стисна маркера здраво в ръката си.

- Не виждам никой друг да има проблем.

- Имат, но не смеят да кажат.

Дойонг сложи ръка на бедрото на Джехьон и го погледна предупредително.

- Да не искаш да те изгони!?

- Ядосва ме! - изшептя изнервено Джехьон. - Не мога да я търпя!

- Сякаш някой може. - засмя се Дойонг.

- Вие двамата! - извика учителката. - Напуснете часа ми!

Джехьон се усмихна доволно, започвайки да напъхва нещата си в раницата.

- Защо и аз?! - изпротестира Дойонг.