48

1.5K 156 25
                                    

Тен чу телефона му да звъни и без да поглежда кой го търси затвори, вече знаейки че е Джони, който сигурно вече от десет минути го чакаше долу. Тен се забави тъй като трябваше да чака глупавия си братовчед да освободи банята, а Лукас естествено трябваше да го прецака и стоя в банята цели трийсет минути.

Тен отвори гардероба си и извади един от суичърите на Джони, облече го и изхвърча от стаята взимайки раницата си от пода, бягайки надолу по стълбите. Излезе от къщата все така тичайки спирайки едва когато беше пред колата на Джони. Отвори врата и се качи. Веднага погледна към Джони, който беше намръщен. Тен се усмихна мило, гледайки го невинно.

- Не бях виновен. Лукас стоя половин час в банята.

Джони извъртя очи мълчейки, запали колата и потегли надолу по улицата. Тен се приближи към него поставяйки бърза целувка на бузата на по-високия.

- Може ли, да минем да вземем Кун? - попита тихо Тен усмихвайки се.

- Да, добре. - въздъхна Джони, проклинайки се, че не може да откаже нищо на тайландеца. - Кажи ми адреса.

Тен го целуна още веднъж, при което Джони и прехапа долната си устна опитвайки да сдържи усмивката си.

Скоро Джони спря колата пред дома на Кун. Той вече стоеше и чакаше, но за момент изобщо не им обърна внимание. След това погледна към колата отваряйки устата си широко. Кун се затича към тях, качвайки се в превозното средство.

- Боже мой! - възкликна той въодушевено с широко отворени очи. - Този. Мерцедес. Е. ЖЕСТОК!

Джони се намръщи чувайки виковете на другия, а Тен се обърна назад поглеждайки приятеля си скептично.

- Колко силно беше кафето, което пи сутринта?

- Достатъчно, че да ме събуди и да не изглеждам като зомби. - отговори Кун говорейки бързо. - Хей това нагревател за задника ли е?

- Да! - засмя се Тен.

- Нагревател за седалки. - поправи го Джони докато подкарваше колата.

Настана мълчание. Единственото, което се чуваше бе метъл музиката, която Джони бе пуснал. Тен погледна телефона си виждайки как скоро часа щеше да започне, а те все още бяха далеко от училище.

-Джони, може ли да караш по-бързо? - изхленчи тайландеца докосвайки рамото му.

- Мислех, че не обичаш да карам бързо, миличък?

Something new | JohntenWhere stories live. Discover now