Something new | Johnten

75

Кун седеше като парализиран, опитвайки да осъзнае какво се случва. Сиченг се одръпна бавно като направи очен контакт с него, гледайки го злобно, което го обърка още повече.

- Какво ти става!? - изшептя Кун.

- Трябва ми помощ.

- Ти имаш нужда от моята помощ? - каза драматично Кун. - Не може да бъде.

- Да, да. Добре. Заслужавам го. - Сиченг извъртя очи. - Сега се престори на мое гадже, за да разкарам тоя досадник.

- Хм, първо ме помоли. - Кун се усмихна самодоволно.

- Ти сериозно ли!?

- Абсолютно.

Сиченг стисна челюстта си. Това беше прекалено, не си заслужаваше. Погледна назад към японеца, който му се усмихна и му намигна. Сиченг затвори очи опитвайки се да се успокои. Не можеше да понесе дори и една от противните усмивки на онзи идиот. Трябваше да го разкара и ако това означаваше да преглътне гордоста си за няколко минути, то тогава щеше да се жертва.

А и после щеше да си го върне тъпкано.

- Кун... - започна Сиченг, говорейки през зъби. - Моля те, помогни ми.

- Мислех, че се справяше и без моята помощ. - Кун повдигна вежда.

- Не мога. - Сиченг стъсна пръстите си в юмруци. - Не мога да се справя без теб.

- Е, добре. - Кун се засмя и стана от стола обвивайки ръка около кръста на другия.

- Беше ми приятно да се запознаем. - Сиченг погледна към Такахаши. - Но гаджето ми дойде и трябва да тръгваме.

Японеца само продължи да гледа към тях, при което Сиченг предположи, че сигурно не е разбрал казаното.

Двете момчета излязоха от клуба отивайки към паркинга. Сиченг се отдръпна рязко от Кун, който кръстоса ръце и се намръщи.

- Помогнах ти, можеш поне да не се държиш грубо!

- Да и благодаря, за което. - Сиченг измърмори под носа си.

Кун бе готов с някой устроумен отговор, но се сети за разговора му с Тен. Бе му казал да не се натиска на Сиченг и да спре да върви след него.

- Гледай да бе ти става навик. - той кръстоса ръце.

- Кое? - засмя се Сиченг.

- Да ти спасявам задника. Не очаквай да ти се преструвам на гадже, за да се измъкнеш от някой досадник.