Something new | Johnten

78

- Кун, не отиваме за подарък, нали? - каза Тен, докато вървяха по тротоара, не знаеше накъде точно отиват.

- Не. - отговори той кратко и зави по улицата в дясно.

- У вас ли отиваме? - попита Тен, виждайки, че наближават дома на Кун.

- Не.

- Стига с това не! - извика Тен, изнервено, карайки другия да подскочи стреснато. - Отговори както трябва!

- Добре де. - каза смутено Кун гледайки на долу. - Отиваме при Джиньонг. Оказа се, че той живее няколко къщи през моята.

- А защо отиваме при него? - Тен извъртя очи.

- Дълга история, но на кратко ми помога да сваля Сиченг.

- Значи затова искаше да му дам номера ти!

- Така излиза.

- И как върви? - поинтересува се Тен.

- Ти как мислиш? - Кун въздъхна натъжено.

Остатъка от пътя до дома на Джиньонг го прекараха в мълчание. Тен забеляза, че Кун наистина беше доста унил, което беше странно. Винаги бе дразнещо щастлив и позитивен, а сега изведнъж това му настроение не присъстваше в него. Това накара Тен да се замисли над чувствата на най-добрия му приятел. В началото, когато разбра, че Кун харесва Сиченг, Тен предположи, че не е нищо сериозно и с времето ще отмине.

Сега обаче осъзнаваше, че Кун наистина харесваше Сиченг, щом се подлагаше на всичко това само за да може да завърже някакъв разговор с него.

Или беше това или Кун бе мазохист.

Пристигнаха и Кун веднага позвъни, продължително. Врата бе отворена от Джемин, който изглеждаше доста ядосан. Кун погледна по-малкото момче доста изплашено и изведнъж бе забравил защо изобщо бе дошъл.

- Здравей Джемин. - поздрави го Тен, щом видя, че Кун не смяташе да направи нищо. - Брат ти тук ли е.

- Аха. - отвърна Джемин отегчено и се отдръпна настрани правейки място на двете момчета да влязат.

Тен се наложи да издърпа Кун след себе си, защото единственото, което правеше да гледа ужасено към Джемин, така сякаш се страхуваше от него.

- ДЖИНЬОНГ ХЬОНГ! - изкрещя Джемин, принуждавайки другите двамата за запушат ушите си. - ТЕН И ОНЗИ ДЕТО СЕ ВЛАЧИ СЛЕД СИЧЕНГ СА ТУК!