Something new | Johnten

82

- Това е като филм на ужасите. - изхленчи Дойонг гледайки към всички, които викаха и крещяха във всекидневната. - Не мога дори да ги изгоня! Те се правят, че не ме чуват!

- Дойонги успокой се. - Джехьон се усмихна и положи глава на рамото му. - Можеше да е по-зле. Радвай се, че Джиньонг не е довел повече хора.

- Ох, баща ми се връща утре сутрин. Как ще успея да почистя след тях за толкова кратко време?

- Ние ще ти помогнем. Аз, Сиченг, Джони и... Къде е Тен? - Джехьон се огледа.

- Наистина къде ли е? - зачуди се Дойонг. - Може би с Джони...

- Хей, виждали ли сте Тен?! - Джони се появи от някъде и викна опитвайки да се чуе над звука от музиката.

- Точно се чудихме къде е. - каза чернокосия.

- Странно, търсих на втория етаж и го няма. - Джони продължи да се оглежда притеснено. Къде ли бе? Няма как да ди е тръгнал сам без него.

Врата на кухнята се отвори, от там излязоха Тен и Джаксън, които се смееха силно, следвани от Джиньонг.

- Тени! - извика Джони, привличайки вниманието му.

Тен се намръщи, чудейки се, кой го вика, но после забеляза Джони и се усмихна широко. Затича се към него и се хвърли в прегръдките му, обвивайки ръце около кръста му.

- Джониии. - засмя се Тен и погледна нагоре към него. - Обичам теее.

- Добре ли си, миличък? - Джони се намръщи виждайки държанието му, после забеляза и изражението на лицето му, бузите му бяха зачервени.

- Толкова си мил. - изкикоти се Тен.

Джони затвори очи опитвайки да запази самообладание, само това оставаше, Тен да се напие. Той погледна към Джаксън, който все още се смееше.

- Колко точно му дадохте да пие, шибаняци!? - извика той

- Изпи чаша и половина. - отвърна му Джиньонг. - Не държи на алкохол.

- Ще ви убия и двамата! - процеди той през зъби.

- А, мен не ме замесвай! - възрази Джаксън мятайки с ръце рязко, очевидно и той бе пийнал повечко. - Джиньонг му сипва, аз само бях свидетел!

- Не ми се занимава с вас сега! - Джони обви ръка около кръста на Тен и го бутна напред. - Хайде миличък да вървим.

- Неее! - изхленчи той, но въпреки това започна да върви напред. - Не, искам да останем още.