Something new | Johnten

37

- Не очаквах това. - каза Сиченг поглеждайки към Юта.

- Да аз също съм изненадан. - съгласи се Джони, при което Тен се намръщи.

Защо Джони хвалеше Юта? И той се бе разплакал и им помогна, защо всички говореха за другия.

Юта стоеше с наведена глава без да казва нищо. Дори той самия не знаеше защо го направи. Със сигурност можеше да ги остави сами да оправят, щяха да се справят и без него.

-Благодарим ти Юта. - усмихна се Джони.

Тен го погледна ядосано и се отдръпна от него. Джони се намръщи, но тайландецът го игнорира и отиде до Дойонг.

Джиньонг тупна Джони по рамото, другия се обърна не разбирайки, защо го направи.

- Ти си голям идиот нали знаеш? - прошепна Джиньонг.

- Това пък защо?

- Както казах идиот! Не виждаш ли, че на Тен не му е приятно като говорих така на Юта?

Джони извъртя очи.

- Стига глупости хьонг. Той не е от ревнивите, а и няма причина за това.

- После да не кажеш, че не съм ти казал. - сопна му се Джиньонг и насочи вниманието си към Джебум който прегръщаше решетките.

- ДОЙОНГ!

Всички замръзнаха на място чувайки вика. На Дойонг му се искаше да се слее със земята, баща му определено звучеше изключително ядосан, тоя път щеше да стане страшно. Скоро баща му влезе в стаята и веднага хвърли убийствен поглед към него. За първи път през последния час Дойонг се почувства благодарен, че е заключен зад решетките, защото иначе нямаше какво да го спаси от ядосаният му баща.

- Дойонг! Този път прекали! В ареста! Какво си мислише?!

- Ами аз...

- Нищо! Нищо не си мислил! Защото ако мислеше нямаше да си тук! - баща му спря да вика за момент, усещайки как кръвното му се вдига, започна бавно да разтрива слепоочията си.

- Г-н Ким, нека да обясня. - започна Джехьон усмихвайки се мило. - Дойонги не е виновен.

- Не ме лъжеш, за да го защитиш нали?

- Естествено, че не. - увери го Джехьон и хвана ръката на Дойонг. - Направиха ни номер, бяхме се събрали само ние. Един гадняр доведе един куп хора.

- Ох, добре. Успокоих се. - въздъхна си бащата и сложи ръка на челото си. Той погледна отново към сина си и присви очи. - Оправи си косата, на нищо не прилича. Сякаш някой я е дърпал.