Тен е влюбен в най-добрия си приятел Тейонг от доста време, но се страхува да му разкрие чувствата си. Какво ще се случи, когато един ден Тен реши да го проследи, за да разбере защо всяко междучасие изчезва без да обясни къде точно отива. Ще останат...
На следващата сутрин Тен беше събуден от слънчевите лъчи, които играеха по лицето му. Проклети щори, все ги забравяше вдигнати. Обърна се на другата страна обръщайки гръб на слънчевата светлина, с мисълта да продължи да спи, но само след миг очите му се отвориха рязко. Днес беше на училице. Тен скочи от леглото и погледна телефона си за да види колко е часа и... седем и половина! По това време вече трябваше да е излязал. Мамка му! Пак да стои и да зяпа сериали до късно! Но в своя защита вчера имаше нужда от разведряване, а и от доста време искаше да гледа 2 moons за хиляден път.
Тен изтича до банята и се изми на бързо, след това се върна в спалнята си и започна да рови из гардероба си. Докато търсеше какво да облече като по навик погледна към прозореца, който беше срещу този на Джони и... се сети за вчера. Тен си отдъхна спомняйки си, че Джони му бе казал че ще го закара.
Облече се на бързо и отново погледна часа. Наближаваше осем без петнайсет и реши да слиза надолу. Мина през кухнята и каза чао на родителите си, след това излезе.
Джони тъкмо изкарваше мотора от гаража.
-Добро утро Тени, миличък. - Джони му се усмихна с онази негова съблазнитена усмивка и му подаде каската.
- Добро утро. - поздрави Тен и сложи каската.
Настани се на мотора зад Джони, този път обви ръцете си около него и се приближи по-уверено, вече знаейки какво да очаква.
Когато пристигнаха в училище имаше още две-три минути до началото на часа.
Тен слезе от превозното средство и остави каската на мястото и.
- Ако искаш може да дойдеш при нас. - предложи Джони и погледна в страни към оградата където другите три момчета се бяха облегнали.
- Ще закъснея. - с това Тен се обърна и тръгна към входа.
Влезе в класната стая точно на време и седна на обичайното си място, на втория чин в редицата по средата. Тейонг вече бе заел мястото си до него.
Тен погледна към най-добрия си приятел. Забеляза, че той гледаше към учебника си намръщено и се държеше да сякаш го няма, дори не го поздрави. Но Тен изобщо не се трогна от това. Не разбираше какъв му бе проблема на Тейонг. Ако някой трябва да се сърди, това бе Тен.
Часът премина сравнително бързо и междучасието настъпи. Тейонг продължаваше да игнорира, докато най-накрая Тен не се ядоса.
- Какъв ти е проблема Тейонг?
- Какъв ли!? - попита смаян той. - Вчера се качи на мотора на Джони. А тази сутрин те е докарал до тук.
- От къде знаеш с кой съм дошъл?
- Джънгу те е видял.
Тен се обърна и погледна към Джънгу , който седеше на един от задните чинове с наведена глава.
- И какво като ме е докарал? Съседи сме.
- Ти чуваш ли се? - каза Тейонг през зъби сякаш едва се сдържаше да не се развика. - Става въпрос за Джони. Ние не разговаряме с тях пък какво остава за друго. Много добре знаеш какъв е той и останалите. Те са опасни!
- От къде знаеш? - Тен сви пръстите си в юмрук, опитвайки се да запази самообладание. - Не познаваш нито него, нито приятелите му.
- Не ми е нужно да ги познавам, за да знам, че са отрепки! - Тейонг удари с ръка по чина и се изправи. - До вчера и ти смяташе така!
- Да така е, до вчера. Вчера когато ти и Джънгу се направихте, че не ме познавате в столовата и просто отидохте при онзи!
- Онзи си има име. Не говори така Юта.
Тен кимна бавно с глава и затвори очи за миг опитвайки се да сдържи сълзите си.
- Значи аз трябва да се внимавам какво говоря за него, но ти можеш да се отнасяш с мен като с боклук. Така ли?
- Държа се с теб повече от добре за какво говориш? - извика Тейонг вече не можейки да сдържи нервите си. - Не мога да седя с гаджето си ли? Трябва ли всяка минута да съм неотлъчно до теб.
Думите му нараниха Тен. Той стана и се обърна, не искайки да слуша повече. Излезе от стаята без да каже и дума повече и се запъти към изхода. Беше толкова наранен, че дори нямаше силите да се разплаче. Чувстваше се изгубен. Защо Тейонг се отнесе така с него?
Щом стигна двора на училището Тен се спря на място. Сега какво да прави. Не искаше да се връща обратно, но и не знаеше къде да отиде. Тогава се сети за предложението на Джони от сутринта.
Ако искаш може да дойдеш при нас.
°°°•••°°°•••°°°•••°°°
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
