Something new | Johnten

43

- Джони! - простена Тен.

- Не мърдай толкова. - каза изнервено Джони опитвайки се да го задържи на място.

- Така боли!

- Ако спреш да се дърпаш и да мърдаш няма!

- Напротив! Ти просто си много груб!

- Не е вярно едва те докосвам.

- Аааа!

- Тен!

- Боли!

- Добре тогава! - каза ядосано Джони и се отдръпна. - Оправяй се сам.

Тен скъсти ръце и се намръщи.

- Ти сам предложи масажа, аз само казах, че ме болят раменете.

- Да. - Джони се изправи от леглото. - Но ти не спря да мрънкаш.

- Защото болеше.

- Да защото си се схванал. - Джони затвори очи опитвайки се да се успокои, искаше само да му помогне като му направи масаж.

Тен се тръшна назад лягайки на леглото и се нацупи.

- Трябва да довърша презентацията по биология. - измрънка той.

- Чакай, ама ти затова ли си донесе и лаптопа. Надявах се, че аз ще съм центъра на вниманието ти. - подразно го Джони, но всъщност се разочарова като разбра, че другия ще довършва презентацията точно сега.

Тен се изправи и седна пред бюрото отваряйки лаптопа.

- Джониии. - изхленчи тайландецът и се обърна гледайки мило към по-високия. - Жаден съм, ще ми донесеш ли нещо?

- Тен, идваш вкъщи почти всеки ден. Знаеш къде стои всичко.

- Но аз искам ти да ми донесеш.

- Угаждам ти прекалено много. - въздъхна Джони, но все пак отиде да му донесе нещо.

Джони слезе по стъпалата без да бърза и се отправи към кухнята. Отвори хладилника и без да се чуди много взе едно кенче със спрайт. Когато излезе видя майка си, докато си обличаше палтото си. Намръщи се, защото минаваше седем и родителите му рядко излизаха толкова късно.

- Ще излизаш ли? - попита той.

- Да, баща ти ме чака навън. - отговори тя взимайки чантата си и се запъти към входната врата. - Имаме малко работа извън града. Ще се срещнем с едни стари приятели. Утре вечер ще се върнем.

-Добре. - каза щастливо Джони и се затича към вратата отваряйки я. - Приятно изкарване.