Something new | Johnten

9

Джони спря мотора пред дома на Тен и се обърна назад към него.

- Пристигнахме.

Тен свали каската и слезе от мотора.

- Благодаря, че ме докара. - той гледаше надолу, прекалено засрамен за да погледне другото момче.

- Няма нужда да ми благодариш - Джони се усмихна и взе каската от ръцете му, оставяйки я на мястото и. - Ще ми кажеш ли какво те разстрои толкова?

Тен въздъхна дълбоко. Може би щеше да му олекне ако сподели на някой, а и това е най-малкото, което можеше да направи. Джони го докара без да задава въпроси и без да иска обяснение.

- Ще ти разкажа всичко, но по-късно. Сега искам само да се прибера.

- Добре.

Тен се обърна обърна и влезе вкъщи. Запъти се веднага нагоре към спалнята си. Пристъпи вътре и хвърли раницата си на пода, след това легна на леглото и зарови лице във възглавницата.

Чу се почукване и вратата се отвори разкривайки майка му, която подаде леко главата си.

- Рано се прибираш. Да не е станало нещо? - попита тя притеснено.

Тен надигна главата си и я погледна усмихвайки се леко.

- Не се притеснявай мамо, просто не ми беше добре.

- Сигурен ли си?

- Да. По късно ще звънна на някой за да взема домашните си.

- Добре тогава. Радвам се, че имаш толкова добри приятели като Тейонг. - тя се усмихна и затвори вратата.

Тен въздъхна дълбоко. Добри приятели като Тейонг. Само ако знаеше че той бе причината сега да си е вкъщи. Но нямаше нужда да разбира, а и не му се говореше за случилото се.

Скоро затвори очи и потъна в сън.

°°°•••°°°•••°°°•••°°°

- Да, ще дойда Джехьон питате ме вече за трети път. - Джони извъртя очи и отвори вратата на стаята си, влизайки вътре.

- Не знам кой те е питал преди мен, но аз...

- Да, да добре. Затварям. Чао. - Джони прекрати разговора и хвърли телефона на леглото си. Съблече коженото яке и го метна на стола както винаги.

Погледна към прозореца и видя, че щорите на съседа му за пореден път бяха вдигнати, а прозореца открехнат.