Сиченг паркира мотора си на алеята пред къщата на Джиньонг. Слезе от превозното средство и се запъти към входната врата. Натисна звънеца продължително и зачака някой да отвори. Не мина много време и скоро вратата се отвори разкривайки един доста ядосан и намръщен Джемин.
- Здравей Джемин. - усмихна се Сиченг. - Брат ти тук ли е?
- Аха. - измънка той и продължи да гледа намръщено.
- Може ли да вляза? - попита с досада Сиченг, опитвайки се да запази милото си държание.
Познаваше Джемин доста добре и знаеше, че щом е в лошо настроение, трябваше да подхожда внимателно, без да го ядосва иначе нямаше да свърши хубаво.
- Аха. - измъкна Джемин отново и отстъпи назад правейки му място да влезе.
Сиченг затвори след себе си и погледна към Джемин, който се насочи към хола.
- Брат ти в стаята си ли е или...
- Чакай ще го извикам. - Джемин отново се върна в коридора и застана пред стълбището. Всеки друг би предположил, че той ще се качи и ще му каже, но Джемин буквално имаше предвид, че ще го извика. - ДЖИНЬОНГ ХЬОНГ! ДОКАРАЙ СИ ЗАДНИКА ДОЛУ! СИЧЕНГ Е ТУК!
Сиченг се намръщи, имаше чувството, че ще оглушее и беше изключително благодарен, когато Джемин спря да вика. Но нали все пак с Джиньонг бяха братя и се приличаха в доста отношения, та и след малко се чу подобен отговор.
- ДЖЕМИН! КОЛКО ПЪТИ СЪМ ТИ КАЗВАЛ ДА НЕ КРЕЩИШ КАТО ЛУД! НЯМА НУЖДА И СЪСЕДИТЕ ДА РАЗБИРАТ ЗА КАКВО ГОВОРИМ!
- АКО НЕ ВИКАМ ТИ СЕ ПРАВИШ, ЧЕ НЕ МЕ ЧУВАШ!
- ДОЛНА ЛЪЖА!
В края на цивилизования разговор, Сиченг вече бе принуден да сложи ръце върху ушите си. За щастие спряха да викат. Джемин се върна в хола строполявайки се на дивана.Чу се позвъняване и Сиченг веднага погледна към врата, а после към Джемин, който само леко надигна глава.
- Сиченг, може ли да отвориш?
Сиченг погледна изненадано, но Джемин само зарови глава в една от декоративните възглавнички отново. Сиченг въздъхна дълбоко и отвори вратата.
- Здравей, Сиченг. - Джено се усмихна и без повече приказки се промъкна вътре и веднага се насочи към хола.
- О, ти се сети, че съществувам. - чу се заядливия тон в гласа на Джемин.
- Стига де, Нана. Не беше нарочно, че ти затворих. Веднага след това ти звъннах отново.
YOU ARE READING
Something new | Johnten
FanfictionТен е влюбен в най-добрия си приятел Тейонг от доста време, но се страхува да му разкрие чувствата си. Какво ще се случи, когато един ден Тен реши да го проследи, за да разбере защо всяко междучасие изчезва без да обясни къде точно отива. Ще останат...
