Something new | Johnten

100

Сиченг вървеше из паркинга бавно. Идваше му да изкрещи. Чувстваше се толкова странно и то само заради Кун. Мразеше го, намираше го за досаден. Защо по дяволите толкова му хареса краткия момент, който двамата споделиха. Можеше още да усети допира му върху ръцете си.

Изведнъж започна да забелязва разни неща в Кун. Той беше толкова мил с него, също осъзна колко красив бе всъщност. Когато се вгледа в очите му имаше чувството, че потъва в тях.

- Сиченг!

Той се обърна чувайки името си и замръзна на място. Кун се спря пред него задъхан от тичането.

- Какво искаш? - попита троснато Сиченг.

- Да разбера какъв ти е проблема с мен! - отвърна Кун ядосано.

- Не разбирам...

- Напротив! Просто ми кажи защо толкова много ме мразиш!

- Не те мразя. - Сиченг поклати глава.

- А тогава защо се държиш така с мен?! - Кун стисна пръстите си в юмруци. - Кажи ми какво да направя, мамка му! Опитах всичко. Спрях да се влача след теб, промених външния си вид, дори се преструвам, че излизам с БамБам, за да привлека вниманието ти.

- Я пак! - извика Сиченг. - Преструвал си се, че си с БамБам?!

- Да и беше безмислено. Защо изобщо слушам Джиньонг!?

- Не мога да повярвам, че това е негово дело! - Сиченг сложи ръка на челото си. - Защо по дяволите си се съгласил!?

- Защото съм влюбен в теб, мамка му! Но ти не ме забелязваш и ме мислиш за досадник!

- Това не е оправдание да ме лъжеш! Какво друго с Джиньонг сте замислили!?

- Нищо. Вече няма да се хващам на безумните му идеи. - Кун престъпи напред. - Ще направя това, което трябваше от самото начало.

- Какво...

- Сиченг моля те дай ми шанс. Много те харесвам. До сега не съм срещал някой като теб. Може би другите биха се дразнили на променливото ти настроение и сърказма, който присъства във всяка втора твоя дума, също да не забравя и това колко си високомерен. Но аз харесвам дори това, няма нещо в теб в което да не съм се влюбил.

- Ти туко-що си призна, че си ме лъгал. Сериозно ли си мислиш, че просто ще се съглася!?

- ... Това как да го приема?

- Мразя те! - извика Сиченг и започна да удря гърдите му с юмруци, но не така че наистина да му причини болка. - През цялото време си ме лъгал! А аз тъкмо започнах... Какво изобщо съм си мислил по дяволите!