Something new | Johnten

64

- Не мога да разбера, защо мамка му непрекъснато се влачи след мен!? - измърмори Сиченг.

Той разказваше на Джиньонг, за всичко случило с Кун. Двамата вървяха към студиото за татуировки където работеше, момчето, което щяха да помолят да си "поговори" с Лукас.

Джиньонг хвърли отекчен поглед към Сиченг.

- Мисля, че е очевидно защо го прави.

- Ако беше нямаше да те питам. - възрази Сиченг.

- Това просто доказва, че си идиот.

- Хьонг! - извика Сиченг, поглеждайки изненадано към другия.

- Така си е! - Джиньонг дори не се опита да прикрие усмивката си. - Кун те харесва.

- Глупости!

- Харесва те. Забелязах го още онази вечер в клуба.

Сиченг въздъхна дълбоко, забивайки поглед в земята.

- Виж знам, че харесваш Юта, но...

- Я пак! - Сиченг направи ужасена физиономия. - От къде знаеш!? Да не би Тен да ти е казал нещо!? Но той обеща, че ще си мълчи и...

- Нищо не ми е казал. - прекъсна го Джиньонг. - Просто е очевидно. Знам още от онази вечер, когато ни арестуваха.

- Ебаси, наблюдателния човек. - Сиченг си измрънка под носа.

- Виж, Юта е с някой друг, не мислиш ли, че е по добре да се насочиш към някой по... достъпен.

Сиченг присви очи и погледна объркано към Джиньонг.

- На къде биеш? - попита той скептично.

- Някой, който е свободен и те харесва.

- Не ми харесва на къде отиват нещата.

- Защо не дадеш шанс на Кун? - предложи Джиньонг.

- Не. Категорично не.

- Стига де, момчето явно доста те хареса, защо не го опознаеш?

- Ти си луд! - извика Сиченг. - Няма шанс да изляза с този досадник. Никога. Не го харесвам, дори не е мой тип. На всичкото от горе съм сигурен, че е абсолютен задръстеняк.

- Добре тогава! Продължавай да точиш лиги по някой, който никога няма да излезе с теб.

- Много окуражаващо, хьонг. Благодаря.

- Виж. - започна Джиньонг гледайки намръщено към Сиченг. - Чувството да знаеш, че този, който харесваш никога няма да ти отвърне, не ти е приятно, нали?