Something new | Johnten

23

На следващата сутрин Тен беше, както винаги, събуден от противната си бибиткаща аларма. И като всяка сутрин започна да си мрънка под носа, че ще я смени, защото вече му лази по нервите, въпреки че знаеше че няма да го направи. Отиде да се измие надявайки се да не се засече с Лукас по пътя. Влезе в банята и заключи след себе си за по-сигурно, все пак знаеше какво представлява братовчед му и нищо чудно да влезе и да го изгони.

Върна се в стаята си обличайки се на бързо и се отправи надолу. Мина през кухнята където Майка му разговаряше с Лукас, докато другия закусваше.

- Добро утро Тен. - усмихна му се тя. - Надявам се че вчерашното изпълнение няма да се повтори.

- Няма, не се тревожи. - Тен каза без особено желание и се обърна, но преди да успее да излезе майка му го спря.

-Къде отиваш?

- На училище.

- Изчакай Лукас.

- Не мога, Джони ще ме закара и сигурно вече ме чака.

- Добре тогава.

Тен побърза да напусне стаята преди майка му да измисли нещо друго. Когато излезе на вън Джони тъкмо изкарваше мотора от гаража. Тайландецът се усмихна виждайки го и се затича към него.

- Тени. - Джони го прегърна и сля устните им, но преди да успее да задълбочи целувката Тен се отдръпна и погледна притеснено към дома си. - Какво има?

- Не искам братовчед ми да ни види.

- Братовчед? - попита объркано Джони.

- Ще ти разкажа щом стигнем в училище.

- За това ли беше разстроен вчера?

- Ммхм.

Джони се качи на мотора. С периферното си зрение забеляза, че някой ги наблюдава. Погледна в страно и видя високо момче да стои на няколко метра от тях в двора на дома на Тен. Джони се намръщи и погледна към по-ниското момче.

- Това да не е той?

Тен се обърна и видя за кого говореше Джони.

 - Да. - тайландецът побърза да се качи на мотора. - Хайде да тръгваме.

°°°•••°°°•••°°°•••°°°

Лукас най-накрая пристигна в училище, доста изнервен. Не му харесваше как Тен някой го караше. Лукас винаги си бе поставял за цел да бъде по-добър от братовчед си и да му вгорчава живота. Сега нямаше да е по различно, като за начало смяташе да му отнеме този Джони или каквото там му е името. След вчерашното му изпълниние разбра, че той явно е важен за Тен и какво по-добро от това да застане между тях.

Лукас не знаеше защо, но мразеше братовчед си, беше по-силно от него. Спомняше си когато бяха деца Тен винаги бе този, който всички харесваха. Това винаги го е ядосвало, според него Тен не беше нищо особено и нямаше причина да се чувства специален, защото всеки друг е по-добър. И Естесвено Лукас доста често му го напомняше.

Докато вървеше към входа забеляза Тен и Джони с още три момчета. Лукас се намръщи. Братовчед му изглеждаше прекалено щастлив и това го дразнеше. Не можеше той да е щастлив, а Лукас не, това бе абсолютно недопостимо. Той реши да игнорира това за сега и да влезе и намери класната си стая. След това щеше да започне да съсипва живота на Тен.

През това време Тен вече бе разказал всичко на момчетата отностно Лукас.

- Не се притеснявай, при нас няма да му мине номера. - увери го Дойонг и останалите се съгласиха.

- Сякаш не стигат проблемите с Тейонг, а сега и тоя трябваше да идва и на всичкото отгоре да е в нашия клас.

- Мислех, че Тейонг е спря да се занимава с теб. - Джони сви пръстите си в юмрук сякаш всеки момент беше готов да тръгне и да пребие въпросното момче.

Тен хвана ръката му опитвайки се да го успокои.

- Не се е доближавал. Имах предвид, че тъкмо той ме остави и сега се появи Лукас.

- Абе какво си го замислил тоя Лукас бе! - обади се Сиченг. - Само веднъж да ни падне и няма да смее дори да говори с теб.

- Да много добре ще си поговорим с него. - засмя се Джехьон.

- Не няма нужда от това. - Тен се радваше, че всички бяха готови да го защитят, но не искаше да ги забърква в неприятности.

- Но ако имаш проблеми с тоя, ще ми кажеш нали? - Джони обви ръка около врата му приближавайки се.

- Да.

- Обещай ми.

- Обещавам.

- Съжалявам, че ви прекъсвам, ама трябва да влизаме. - намеси се Сиченг заставайки до тях, спечелвайки си злобен поглед от Джони

°°°•••°°°•••°°°•••°°°