Something new | Johnten

71

Джони се изправи, помагайки на Тен. Обърна се и погледна към Дойонг, това беше достатъчно за чернокосия и той отиде към него хващайки ръката на Тен.

- Заведи го у вас или при Джехьон, където решиш. - каза Джони. - Ще дойда щом приключа тук.

- Не, стига глупости! - извика Тен и издърпа ръката си от захвата на Дойонг. - Виж, добре съм. Моля те нека да тръгваме.

Тайландецът хвана ръката му, гледаше го умолително, но този път Джони нямаше да се поддаде.

- Дойонг тръгвайте.

Чернокосия отново хвана Тен въпреки протестите му и започна да го дърпа след себе си. По-ниския не спираше да се опитва да се измъкне, но беше безуспешно.

- Моля те, не усложнявай нещата. - прошепта Дойонг. - Не можеш да го спреш, а и смятам, че това е единственото решение.

- Но, не искам да му се случи нещо. - едва ли не проплака Тен.

- Не се тревожи. Всичко ще е наред. Е, за Лукас няма да е. - Дойонг се засмя тихо искайки да убодри обстановката.

През това време Джони бавно започна да пристъпва към Лукас, докато събличаше коженото си яке. Джебум все още държеше Лукас, за да е сигурен, че няма да избяга, но само при леко кимване с глава от страна на Джони, той го пусна и се отдръпна на страни.

- И така, сега с теб ще трябва да изясним някои неща. - Джони дори не погледна към Лукас, а само подаде якето си на Джебум.

- Напротив. - Лукас присви очи, опита се да запази спокойствие и да не показва, че всъщност го е страх. - Нямам какво да изяснявам с теб.

Лицето на Джони беше безизразно, лишено от емоция. Погледа му беше толкова безразличен, че бе плашещо. Продължи да пристъпва към Лукас бавно, навивайки ръкавите на блузата си. В следващия момент, щом се приближи достатъчно, Джони го хвана за рамото и заби юмрук в стомаха му.

Лукас изохка от болка и обви ръце около корема си. Погледна злобно към Джони. В следващия момент Лукас вдигна ръка готов да удари, но Джони я хвана и стисна китката му извивайки я. Другия извика от болка и падна на колене, докато Джони все още го държеше здраво.

- Стига си викал. - каза Джони с досада и пусна ръката му. - Аз едва започвам.

- Ако си мислиш, че ще ти се оставя...