Тен е влюбен в най-добрия си приятел Тейонг от доста време, но се страхува да му разкрие чувствата си. Какво ще се случи, когато един ден Тен реши да го проследи, за да разбере защо всяко междучасие изчезва без да обясни къде точно отива. Ще останат...
Тен пристигна задъхан в училищния двор. Отново се бе успал и му се наложи за пореден път да бяга, за да не закъснее. Но сам си е виновен. Кой го кара да седи до два през нощта и да гледа тайландски бл драми. Още един епизод. И това го повтаряше след всеки един. Докато се усети и вече минаваше два.
Той се поспря за миг пред входа, след като погледна телефона си и видя че има още пет минути до началото на часа, за да си поеме въздух.
- Така става, Тени миличък, като отказваш да те закарам.
Тен се намръщи чувайки умалителното име, с което го нарече чернокосото високо момче стоящо до него.
- Предпочитам да закъснея, пред това да се съглася ти да ме закараш, Джони. - погледна го той презрително.
- Тогава не стой цяла вечер да гледаш глупави сериали.
- Together with me не е глупав сериал, задник такъв. И ти да не би отново да си ме наблюдавал?
- Виж миличък, - започна Джони вадейки съблазнителната си и самодоволна усмивка. - къщите ни са една до друга и не съм виновен, че забравяш да спускаш щорите си.
- Направо ми идва да те... - Тен изпъна ръце напред и започна да свива пръстите си така сякаш душеше някой.
Това накара Джони да избухне в гръмогласен смях, което само изнерви по-ниското момче повече.
Тен влезе в училище сещайки се, че часът ще започне всеки момент, а той никога не закъсняваше дори и с минута. Винаги влизаше навреме. Все пак той беше един от учениците за пример. Отличник, без отсъствия и забележки. А не като Джони и останалите идиоти от групата му.
Всички от така наречената групичка на Джони бяха абсолютно разглезени и си мислеха, че понеже бащите им са влиятелни личности, могат да правят каквото си искат. Като Дойонг например. Той беше най-противния от четиримата. Баща му беше декана на училището и буквално си правеше каквото си иска. Закъсняваше, отсъстваше и винаги му се разминаваше.
Останалите не бяха по различни. Ако трябваше да ги подрежда по степен на непоносимост, следващия след Дойонг щеше да е Джони.
С Джони бяха съседи от доста години и това беше абсолютен кошмар за Тен. Един от прозорците на спалнята му гледаше точно към този на по-високото момче, което означаваше, че постоянно трябваше да смъква щорите си.
Бащата на Джони беше прокурор и естествено Джони се имаше за недосегаем.
Следващия в класацията по непоносимост беше Сиченг. Естествено и неговия баща бе влиятелен като на останалите, той беше военен, някакъв генерал. Ако трябваше да бъде честен Тен досега не е имал никакъв контакт с другото момче, но нещо в него просто не му харесваше. Винаги мълчеше и гледаше с някаква високомерност към останалите ученици, сякаш бе по-добър от тях.
Последния в списъка беше Джехьон, който всъщност беше доста мил, което караше Тен да се замисли, защо по дяволите беше в групата от гадняри на Джони. Бащата на Джехьон бе главния кардиохирург в болницата, което явно бе причината той да бъде част от приятелското обкръжение на Джони. Ами да! Ако не си разглезено богаташче не може да седиш при нас.
Дори и Джехьон да беше мил, не означаваше, че не беше разглезен и свикнал да получава каквото иска като останалите. Тен си спомняше, когато веднъж бе дочул разговора му със Сиченг за това, че не можел да избере с кой от двата си мотора да дойде на училище. И тогава целия му респект за него изчезна. Осъзнавайки, че е като останалите.
Тен не им завиждаше. Той самия имаше влиятелен баща, който притежаваше адвокатска кантора, но не беше научен да получава всичко на готово. Осъзнаваше, че зад успеха на баща му стояха доста години труд, с които бе постигнал всичко.
Дразнеше го и начина по който се отнасяха с останалите ученици. Сякаш те бяха по-долу от тях. Повечето дори се страхуваха да ги заговорят.
Тен влезе в класната стая и като на автопилот отиде и седна на мястото си на втория чин в редицата по средата. Точно щом се настани звънецът би.
- Без малко да закъснееш. - каза момчето, което седеше до него.
- Знам Тейонг. - каза раздразнено тайландецът. - Няма смисъл да ми го натякваш.
- Хм. - Тейонг скръсти ръце и го погледна изпитателно. - Някой май е станал със задника нагоре.
Преди Тен да успее да отговори с нещо устроумно, вратата се отвори и вътре пристъпи учителката сигнализирали, че часът започва.
•••••••••••••••••••••
Започнах да пиша това преди известно време и най-накрая се реших да го публикувам. Надявам се, че ще ви хареса и че ще го следите.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
