I'm The Next "You"

65-Happy birth-...oh

~Бърз факт~

Имах идея за историята да тръгне по съвсем друг път, но отвътре ми дойде да я продължа така.

Бях си направила втора история, която започва почти по същия начин, но този път с Роуз, която веднага намира ключовете си.
Та там майка й щеше да е жива, а Дани щеше да ги накара и двете да живеят в мазето, но в различни стаи и щеше да измъчва Роуз пред майка си, след което да я убие, докато гледа дъщеря си. Абе извратено.

Още го имам като вариант в главата си, но ще видим дали ще се осъществи някога😁

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Днес е денят, на който светът ще спре, проблемите ни ще се изпарят и всички ще изчезнат. Ще останем само ние, като странното семейство, което създадохме, и ще празнуваме, забравяйки дрязгите помежду си. Този ден е специален, защото на тази съща дата преди 20 години се е родил човека, който е започнал да събира това семейство- Дàниел.

Стисках палци да не съм объркала нещо, за да не разваля изненадата, и погледнах за последно часовника на стената, чакайки Дани да влезе през вратата. Седях вече приготвена за "само тренировката ни" на леглото си и наблюдавах внимателно дръжката, чакайки всеки момент да бъде натисната надолу.

И ето, че точно в 3 часа и 50 минути вратата бе леко открехната, сякаш човека отсреща се поколеба, но бързо след това я отвори по-широко и тихо влезна, съсредоточен в нея и нейното внимателно затваряне. За първи път ми се струваше, че Дани опитва да пази тишина, докато влиза. Обикновенно ме будеше доста шумно, въпреки че Лия винаги спи на отсрещното легло, но просто защото рядко нещо можеше да я събуди. Но може би грешах и той винаги е бил тих още от напускането на стаята, която дели със Сам, а е бил шумен после, когато е стигал при мен.

Очевидно изненадан от факта, че аз съм вече будна и го наблюдавам, той леко подскочи на място, след което затвори очи, за да се успокои.

-Днес си ранобудна по желание?-попита той

-Просто ми се тренира днес, това е.

-Е, щом е така, може да не ти пестя упражнения?

-Да, става, днес може да прекараме повече време...