I'm The Next "You"

53-Who's that guy, Rose?

-Пусни ме, Сам!-наредих му и се пробвах да се шмугна измежду ръцете му, но той ме блокира.

-Къде си мислиш, че отиваш...? Знаеш ли колко се притеснихме за теб?

-Вие?-попитах учудено и повдигнах едната си вежда и измънках нещо, което повече приличаше на отчаян стон- На колко от вас по-точно им пука, ако мога да попитам?

Той въздъхна отегчено и извъртя погледа си. Знаех си, че ме лъже, за да се върна. Но аз повече няма да ходя на това място. Не съм желана, а явно и мястото ми не е там.

-Пусни ме!-повторих през зъби и започнах да бутам ръцете му, които ме бяха обградили, но той само се приближи повече и ги стегна. Бях заклещена между него и твърдата стена зад мен.

-Тя ти каза да я пуснеш-прозвуча друг мъжки глас, но гаджето ми блокираше гледката към него.

-Кой пък си ти, че да ми казваш какво да правя?-Сам му изсъска в отговор

И двамата се спогледаха, а белокосият се отдели от мен, но все пак не много. Нямаше да ми позволи да избягам. Успях да видя кой се беше усмелил да противоречи на Сам. С почти двойно по-дребно тяло и явно някакви умствени проблеми, появили се от нищото, Чарли стоеше пред нас и гледаше злобно. Не към мен, разбира се.

-Кой е този, Роуз?-попитаха и двамата едновременно, след което си метнаха по още един убийствен поглед

-Ъъъ, а-аз...

-Познаваш ли този човек, Розалин?-попита Чарли, обръщайки се към мен

Отнеха ми няколко секунди, докато реша какво да отговоря. Под стрес не знаех какво точно правя. И силно се надявах отговорът ми да е бил правилен.

-Не.

Успях да се отскубна от "непознатия", който все още не беше осъзнал случилото се, и изтърчах до момчето отсреща. То преметна ръката си над рамото ми и ме прегърна леко, сякаш показвайки, че не би ме пуснал. Сякаш съм негова. Не успях да видя лицето на Чарли, но знаех, че отново е присвил черните си очи към гаджето ми. Бившият ми. Ъхх, какъвто там ми се води вече.

И като споменахме Сам...сякаш усетих болката в очите му. Но всъщност аз бях тази болка, аз бях неговото страдание. И точно затова трябваше да се отдръпна по-бързо от него. Щеше да бъде в безопасност далеч от мен, макар и той всъщност да беше опасният. Трябваше да го направя за него и за момчетата. Щях да ги опазя или поне доколкото можех.