I'm The Next "You"

20-There's your place-on the floor

За пореден път почуках на вратата на Дани, викайки името му. Не искаше да отвори. Зачудих се дали просто не слуша музика на слушалки или не се къпе. Надявах се само да не е сърдит. Мразя, когато някой ми се сърди. Понякога от това се държа като кучка.

-Хайде де, Даниел! Отвори проклетата врата! Извинявай, че се пошегувах-извиках сериозно, макар че прозвуча малко като сарказъм.

Не искаше да ми отвори. Продължавам да се надявам просто да не ме чува.

-Добре тогава...тръгвам си.

За момент мислех да остана и да го изчакам да се появи, но не ми се висеше тук. Просто отидох в съседната стая, а иначе казано-моята.

***

Излезнах от душ кабината и увих кърпа около тялото си. След това и около косата си. Върнах се в стаята си, където приготвих дрехи, за да се облека.

Облякох си бледорозава блуза и светло сиви дънки. Режих да вържа мократа си коса на небрежно кокче, след като я сресах. Аз не ползвам сешоари. След тях косата ми е странна на допир. Мързеше ме да се нагласям дълго, затова избрах нещо простичко.

Коремър ми започна да къркори, уведомявайки ме, че трябва да ям нещо. Откакто съм в тази къща пропускам някои от яденетата и не ми се отразява много добре. Малкото ми телце беше отслабнало още.

Преди да излезна от стаята погледнах телефона си, за да видя колко е часа. Беше около шест вечерта и реших, че мога да хапна нещо, дори да не вечеряме сега.

Излезнах в коридора, където видях вратата на Дани. Исках да му се извиня за тъпата ми шегичка. Какво очаквах? Да реагира като "О, хубаво ли беше?"?!?

Оттърсих се от вината си и продължих по пътя си. Слезнах по стълбите. След това отидох в кухнята. Отворих хладилника и запопнах да го разглеждам. Имаше доста неща, нали момчетата напазаруваха. Намерих някакъв салам и реших да си направя сандвич. Взех и маслото, с което ще намажа хляба. А него взех, след като затворих хладилника и оставих нещата на плота, от хлебарника.

Нарязах част от салама на кръгчета. Намазах две филийки с масло и върху тях поставих от резанчетата. После прибрах продуктите на мястото им.

-Не бързай да ядеш-някой ме стресна, докато затварях хладилника.

Изпищях леко и без да исках треснах вратата. Присвих очите си от шума. След това се обърнах бавно към човека, който ми изкара ангелите. За мое учудване Дани стоеше там. А аз мислех, че ми е сърдит.