-Разкарай се от пътя ни, дребосък!-Закъри изръмжа, недоволен от това, че някой пречи на плана ни
И въпреки, че блондина беше прав, че Маркъс има по-дребно тяло от неговото, не изглеждаше сякаш го е впечатлил или дори изплашил.
-На твое място нямаше да се закачам с полицай. С един бутон мога да ви вкарам и двамата зад решетките.
-Виж, дребен, просто се махни и не ме карай да те наранявам!-Закъри го предупреди и ме подкани да тръгнем към вратата
-Ти ли ще ми нареждаш точно? Хах, излъгал си се.
Само една крачка ги делеше до преди няколко секунди, когато разстоянието помежду им беше драстично намалено от юмрука на Зак. Маркъс залитна назад от удара, но успя да се задържи на краката си.
-Майната ти, копеленце-изсъска злобно гадняра, докато забърсваше малко кръв, течаща от спуканата му устна.
После премести ръката си към задния джоб на дънките си, докато на лицето му се проплъзваше усмивка, и преди да се усетим сирените на сградата се разпищяха. Той ги беше пуснал, знаейки, че така ще дойде още охрана.
След не повече от минута подкреплението беше дошло. Близо петима мъже дотърчаха през различни врати, заобикаляйки ни отвсякъде. Може би всеки момент щяха да дойдат още, въпреки че тези бяха достатъчни, за да ни хванат и заключат.
-Спокойно, ще ги поема-Зак ми прошепна
И не се шегуваше. След няколко секунди в ръцете си държеже пистолет, който беше успял да извади много бързо и незабележимо. Поне за мен, защото не видях откъде се взе.
Последваха няколко почти недоловими изстрела, заради силния звук на сирената, която ги заглушаваше, и повалящи се на земята тела. Те вече не можеха да ни хванат, защото бяха заети да се гърчат от болка. Не знам дали имаше крив мерник или нарочно ги улучваше, така че да не ги убива, но и това вършеше работа.
Единствено Маркъс не беше прострелян, но гледаше като такъв. Страхът си личеше в очите му, очаквайки той да бъде следващият с куршум в тялото.
Но Зак просто го хвана рязко за главата и я удари в коляното си, след което го блъсна на земята. Просто така го нокаутира, след което прескочи небрежно тялото му, за да стигне до вратата. "Трябва и аз да се науча на това"-помислих си аз
आप पढ़ रहे हैं
I'm The Next "You"
किशोर उपन्यासСъс скучно сиво ежедневие, обикновен живот и липса на нормална комуникация, 16 годишната Розалин Хобс иска повече от всичко някакво разнообразие. Дори за момент обаче тя не предполага какво ще й коства това, и за добро или лошо-накрая получава какво...
