I'm The Next "You"

42-Probably the worst new beginning in the world

-Десет...девет...осем...-всички отброявахме на глас-седем... шест... пет...четири...три...две...едно. ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!

Писъци, крясъци. Нищо, което вече не съм чувал. Тези, обаче, бяха от щастие. Хората наоколо се смееха, радваха се истински, докато посрещаха новата година.

Някой успя да включи фойерверките в тълпата, макар и да не успя да нарани някого без да иска. Нищо лошо всъщност.

Цветовете започнаха да се разпръскват из небето, придавайки му някакъв магичен вид. Изглеждаше красиво и същевременно ме натъжаваше, заради асоциацийте в главата ми.

Не знам дали съм споменавал, че понякога звуча като тийнейджърка, която е видяла пухкава котка в костюм на еднорог. Ако не съм, то сега го правя. От там се сетих за Роуз. Знаех, че тя щеше да хареса зарята. Имаше ли как иначе? Душата на цветето ми беше досущ пъстра като небето в момента... Ъгх, някой да избие тая кучка, дето мисли толкова лигаво вместо мен!

Гледна точка на Роуз:

-Честита нова година, Красавице!-извика Хари, когато на телевизора спряха да отброяват.

-Ъм, да...честита да е.-измънках неловко.

Тези дни къдрокоското беше много особен. По едно време беше весел, а после се замисляше за нещо и се ядосваше или натъжаваше. Продължаваше да ми позволява доста неща, но от време на време нещо го прихващаше. Общо взето много се молех някой психиатър да се е изгубил в гората и да попадне на нас.

А тази вечер бях доста притеснена. През цялото време Хари не се отделяше от мен. Настояваше да стоим на масата, за да чакаме до полунощ. Постоянно говореше някакви глупости. О, и не пропускаше да вметне по някоя и друга дума за "бъдещето ни" заедно. И най-лошото беше, че изпи доста алкохол. Опасявах се, че е пиян, но вече забелязвах, че не са само опасения.

-Е, какво мислиш? Само, ако искаш.-попита той изведнъж, привличайки отново вниманието ми.

-М-моля?

-Казвам, че вечерта беше дълга ии ако искаш може да изгледаме някой филм на дивана преди да заспим.

-Ол, ъмм...добре.

Станахме от столовете, на които седяхме. Аз започнах да взимам чинийте, за да ги измия, но момчето ми направи знак с ръка, за да спра.