I'm The Next "You"

24-You can do whatever you want with her

Какво да кажа на момчетата? Ако отидем, а то ще трябва, къде ще оставим Роуз? Тя ще се справи ли сама? Не искам да я оставям. Може пак да й стане зле, нищо че ефектът от отровата е поотминал. Как ще я оставя цяла седмица? Ами ако не отидем за толкова баща ми ще разпитва. Ще се осъмни в нас.

Приближих се към останалите, още размишлявайки върху това, какво да правим. Те прекъснаха заниманието си и ме погледнаха.

-Кой беше?-зачуди се блондинката

-Баща ми. Ъм...той иска да отидем да го видим. До края на празниците.

-Ами добре-отговори набързо Ноа

-Чакай, ами Роуз? Тя къде ще е?-Сам също не се забави

-Не знам...и това е проблемът. Не можем да я оставим сама. Не и докато е в това състояние. А ако някой остане да я наглежда баща ми ще разпитва.

-Дани, можете да го видите. Все пак той ти е баща и сигурно му липсваш. Аз ще се оправя.

Дабе. Едва ли държи да ме види, защото му липсвам. Той иска нещо, почти съм сигурен.

-Не, трябва да измислим нещо. Ами ако нещо ти се случи?

-Какво да ми се случи? Мога да се грижа и сама за себе си, Даниел. Не съм безпомощно бебе.

-Няма да ме убедиш така.

-Ами ако викнем някой да я наглежда?-предложи Логан

-Че кого? Всичките ни познати работят за баща му или са някъде за празниците.-успори го Сам

Ще измислим нещо. Но няма начин да остане сама тук. И без това Нова година идва.

-Може да се обадим на Себастиян-предложи Ноа, прекъсвайки настъпилата тишина-Той никога не празнува с близки и обикновенно е сам. А и нали се върна от Германия...Да пробваме.

Съгласих се, макар че не ми се нравеше Себ да е сам с Роуз. Тайно се надявах да ни откаже. Ноа взе телефона си и набра.

***

-Чао, Роуз. Пази се много. Обади се, ако има нещо, ще дойдем веднага. Не отваряй на абсоляютно никого, дори да твърди, че ни познава, ясно? И има достатъчно храна в хладилника, но ако нещо не достига ще дойдем.-обяснявах й за пореден път, като че ли беше бебе.

Не в лошия смисъл, разбира се, ами като че ли е направена от порцелан и може да се счупи всеки момент. Тя е единственото нещо, към което изпитвам нужда да бъде опазено.