I'm The Next "You"

36-Finaly mine

Сам не говореше. За сега само асимилираше думите ми. Не знаеше за кое да се ядоса. Защото загубих по такъв глупав начин или защото изобщо участвах. Аз лично си бях бесен и за двете.

-А как се прибра?-попита той най-накрая- Кога смени гумата?

-Всъщност...не съм. Оставих колата при Ерик, защото нямаше за кога. Ще я взема по-късно. А иначе се прибрах до края на улицата с такси. От там тичах до тук. Имах време, защото Хари каза, че ще почерпи останалите по едно, заради победата.

-Ъхх-Сам издържа и притисна слепоочията си-Не знам какво да кажа. Как можа да бъдеш толкова...

-Глупав, егоистичен, наивен?-довърших изречението му

-Трите в едно и даже още.

-Спокойно, и мен ме е яд. Нямаш си и на представа дори колко.

-Ти дори нямаш причина да те е яд. Това, че не можеш да размишляваш правилно си е твой проблем. Виновният си ти и дори нищо не правиш по-въпроса-Сам се ядоса и бързо стана от дивана, на който седяхме, след което излезна от стаята.

Но беше прав, за жалост. По, дяволите, защо трябваше да бъде прав.

***

-Хора, измислих какво да правим-провикнах се от кухнята на Сам и Ноа, които седяха в хола

Бях приключил с миенето на чиниите от обяда, който Ноа направи. Макар и да не успях да ям от храната, казах, че е хубава, защото наистина изглеждаше така. Сандвичи с опечени до златисто филийки хляб. Не знам с какво бяха, но не исках и да разбирам. Нямах никакъв апетит.

Отидох в стаята, в която бяха приятелите ми. Не бях сигурен дали са ме чули от кухнята, затова реших да повторя.

-Е,...измислих го. Донякъде де.

-Слушаме, гений-каза саркастично Сам

-Окей, знам, че се сърдиш и че имаш право, но може ли по-полека? Малко или много не става дума за нас и нашите прищявки.

-О, да, кой го каза

-Приятели, престанете да се заяждате. Не сте на пет...-Ноа се намеси, а ние млъкнахме-Така, сега може да продължим. Кажи ни какво измисли, Дани...Поне това.

-Така...някак трябва да се свържем с Роуз. Ще измислим точно как. После ще я питаме за някакъв ориентир или нещо, което да ни помогне да я намерим. За нея ще е най-трудната част. Ще трябва да избяга и да тича колкото се може по-надалеч. Ще ѝ кажем в коя посока и от там ще я вземем. Не можем да си позволим да се приближим до Хари, но...