I'm The Next "You"

46-Where have you been?

Потропвах нервно с крак, докато Логан се грижеше за раните ми. Все още не усещах болка, но беше заради все още течащия във вените ми адреналин.

Не исках да поглеждам към Сам, който стоеше от дясната ми страна. Радвах се, че Ноа беше застанал така, че да пречи на гледката към неговото шибано грозно, а вече и премазано, лице. Добре, че бяха приятелите ни, за да се погрижат за нас.

Едвам ни бяха разделили от боя, но аз все още не се бях укротил. Дишането ми беше страшно тежко. Не заради умора, ами заради борбата с вътрешното ми аз, което ми крещеше да му издера очите.

Изсъсках внезапно и хвърлих злобен поглед към Ло, който беше избърсал долната ми устна с нещо, което ме щипеше много яко. Явно беше пукната.

-Потърпи малко!-каза той, смекчавайки погледа ми.

Послушах го за момент. И без това вече се бях поуспокоил, макар и съвсем леко. А болката започваше да се усеща все повече и повече.

-Какво ви стана?-попита Ноа- Щяхте да се изпопребиете.

-Той започна първи!-извикахме едновременно в защита, карайки останалите да се засмеят

Хвърлих на всички, които видях, злобен поглед. Не ми беше до шеги и закачки. Камо ли пък някой да ми се смее.

-Като малките деца сте.

-Ще спреш ли някога да го повтаряш?-изсъсках злобно към Логан

-А ти ще спреш ли някога да се държиш така? Заслужил си си това наименование.

-Не ме карай и на теб да се нахвърлям. И без това не ме оставихте да го пребия.

-Сякаш щеше да успееш-засмя се Сам отстрани

-Искаш ли да пробваме?

-Спрете се де!-извика Ноа, а аз осъзнах, че явно отново се бях изправил, готов да се нахвърля на белокосия. Седнах си обратно на мястото, оставяйки се на Логан да доизчисти раните ми-А така...Сега, ако може, ме оставете да се нахраня! Заради шибаната ви караница не успях да си изям яденето.

Русокосият се помръдна от мястото си, доразкривайки лицето на Сам, който ме погледна с присвити очи в знак на ярост и чиста злоба. Отвърнах му със същото, разбира се.

Ъхх...щеше да дойде някой ден, в който няма да има никой около нас. Щяхме да бъдем свободни да избием живота на другия от тялото му. Щяхме да се самосъсипем. Но щеше да си заслужава.