40- I said get it, so...get it!

706 42 0
                                    

-Хайде, да се качваме в стаята ни-каза Хари и се надигна от стола

-Стаята ни? Ъмм...аз нямаше ли да...

-Да спиш долу? Не, разбира се.-той се засмя, след което дойде до мен-Хайде да вървим!

Тихичко измънках нещо неразбораемо дори за мен. Беше от сорта на "Добре", но по-тихо, провлачено и пълно с негодувание.

Хари хвана ръката ми за пореден път, подканвайки ме и аз да стана. През целия път не ме пусна. Аз от своя страна дори не смеех да отвърна. Пръстите ми бяха изправени като дъски, а би трябвало да ги обвия около неговите. Да, беше неудобно, но не бих си позволила такава близост. Това, че той ме държи не означава, че и аз го, нали?

Тръгнахме, но доста бързо стигнахме до стаята му. Ни. Да, така де...ни. Ъгхх, нее, му. Негова си е. Не бих могла да я приема за своя.

До нея се стигаше направо през хола. Все още не бях огледала цялата къща, но просто не ми бе предоставена възможността да го направя.

Хари отвори набързо дървената врата. Влезна вътре, след което и аз. Най-накрая пусна ръката ми, но чак след като беше сигурен, че е затворил вратата. С няколко почти незабележими от бързане движения, той я заключи. Не бях видяла как, откъде или кога беше извадил ключ, но той дори вече го беше прибрал.

Стори ми се, че беше уплашен. Сякаш се страхуваше да не избягам, което беше най-голямото ми желание в момента. Бързите му движения го издаваха, макар че по каменното му изражение бих казала, че той не би могъл да чувства нещо такова.

Явно усетил, че съм разбрала за смущението му, той се отдалечи в другия край на стаята.

-Аз ще вляза да се изкъпя. Ще се върна скоро-каза простичко той

Хари набързо си взе кърпа от едното шкафче, след което влезе в банята си. Аз седнах на леглото и се загледах през прозореца. Главно се виждаше небето, което беше доста облачно в момента. Имаше и дървета наоколо. Все бяха борове. Гледка, така непозната за мен и толкова нетипична за Англия.

Продължавах да наблюдавам, а същевременно размишлявах. За какво ли не мислех. За почти всичко случило се досега, за Хари. Бях доста объркана от бързата смяна на настроенията му. Може би нямаше да свикна, но дори нямах такова намерение.

I'm The Next "You"Where stories live. Discover now