I'm The Next "You"

25-Who wanna try?

Гнус ме е от него. Повече, отколкото преди. Ако не беше Роуз най-вероятно нямаше да чувствам, както правех преди, и щях да нараня това дете. Защото тя си е още дете. А в момента искам само да й помогна.

И най-вече ме е гнус от мен. Но не от сегашното "аз", което мисли доброто на хората. Е, до някъде. Мразя старото "аз", защото осъзнах какво чудовище бях станал. Защото си играех с жертвата, карайки я да страда възможно най-много, преди да я убия. И най-вероятно това няма да се промени, но поне ще е само на заслужили го хора. А това момиче не е от тях.

-Трябва да й помогнем-изшепнах аз, продължавайки да мисля, че тя е невинна.

-Брат, не можем да я изведем, нито да я пазим от баща ти. По-добре просто да правим каквото той ни каже-каза Ноа

-Ти сериозно ли? Не си ли се променил поне мъничко след идването на Роуз? Не се ли е развил органът "сърце" при теб?-засмях се горчиво и се пеиближих към него

-По-спокойно, Дани. Просто не искам да загазим. Заради това момиче ще се разбере, че си омекнал и баща ти може да дойде вкъщи, за да види причината. И познай какво ще види. Роуз.

Ноа беше прав. Но и грешеше. Това не трябва да се случва. Няма да му позволя да нарани момичето, което още стоеше свито до стената и плачеше.

-Ще й помогнем някак. Ще измислим как-казах твърдо и клекнах до нея

Отместих косата от лицето й, опитвайки се да го видя. Не успях, защото тя се отдръпна и кичурът се върна на старото си място.

-Спокойно, ще ти помогна-пробвах се да я успокоя

Тя поклати глава и едва доловимо измънка "не, няма".

-Наистина. Няма да те нараня, обещавам-не знам откъде се взеха тази жалост и милосърдие, но я поуспокоих

Момичето се отпусна леко и аз понечих да й подам ръката си, за да се запознаем. Казах й името си и тя колебливо хвана ръката ми с нейната.

-Фийби-измънка тихо с треперещ глас

-Красиво име...Е, можеш ли да станеш? Да ти намерим нещо по-удобно да облечеш.

Тя се разколеба и си личеше, че се раздвуява между това дали да ми се довери или не. Аз се надигнах и й помогнах да стане. По-точно я вдигнах, докато тя още избира. Бях забравил, че кракът й е счупен, но явно и тя беше, защото стъпи на него. В следващия момент стон се изтръгна от устните й и тя падна върху мен. Прегърнах я, така че да не падне на мръсния под.