I'm The Next "You"

35-What actually happened?

Започнах да се събуждам, чувайки леко буботене, сякаш от пътуване. Пробвах се да отворя очите си, но не успях. Нищо не виждах, заради което паниката започна да се разнася из ума ми. Опитах се да надигна ръцете си, за да разтъркам лицето си. Отново не успях да направя нищо.

-Добро утро, красавице- стресна ме дрезгав мъжки глас- Как спа?

Отне ми малко време, докато си припомня какво се случваше. Не помнех кога съм заспала или изобщо как.

Бях седнала на седалката, но същевременно бях легнала настрани. Ръцете бяха зад гърба ми, завързани с твърдо и здраво въже, дерящо ръката ми при движение. А мисълта, че главата ми се намира върху скута на този умопобъркан, ме плашеше. Бях толкова близо до него.

-Красавице, почти стигнахме-той ме погали от главата та чак до рамото, където се спря.

За пореден път не казах нищо. А имаше ли какво да кажа? Начинът, по който ме наричаше, започваше да ме отвръщава. Усещах погледът му по тялото си, макар и аз самата да не можех да погледна. Колкото и да премигвах нямаше как да проникна през плата.

Пътувахме около петнадесет минути, без да си проговорим. Чуваше се само бръмченето на колата.

-Пристигнахме-уведоми ме Хари

Помогна ми да се изправя в седнало положение, след което чух как отваря вратата на колата, откъм неговата страна. След малко се чу и как се затваря, а тази от моята страна се отвори. Естествено, не от самосебе си.

Отново ми бе оказана помощ, но този път, за да изляза от превозното средство. А колко по-лесно можеше да бъде, ако не бях завързана. Хари ме придържаше за лакътя и ме водеше на някъде. Нямах друг избор, освен сляпо да се водя по стъпките му.

Вървяхме известно време. По пътя се спъвах в какво ли не. Понякога дори в краката си. И разбира се, че бях придърпвана в прегръдка при всеки удобен момент. Уж, за да не падна. Не можех да се противя. Поне не и за сега.

Най-накрая стигнахме до неизвестната за мен цел. Внезапно усетих освобождаващо чувство около ръцете ми. Да не би да ме развързваха? О, да. До преди малко стягащото китките ми въже, вече беше захвърлено на пода. Понечих да сваля кърпата от главата си, но нещо ме изпревари. По-скоро беше някой, а именно-Хари.

Трябваше да разтъркам очите си, заради светлината, тепърва влизаща през големия прозорец. Намирахме се в спалня, в която почти всичко беше дървено. Подът, таванът, стените, някои мебели или по-дребни вещи. Идея си нямах къде всъщност се намирам. Не съм била в подобни помещения. Не успях да доразгледам добре, защото бях прекъсната от Хари.