I'm The Next "You"

62-Drunk

~Бърз факт~

Оригиналното име на историята беше "Дилър на рози".

После ми се стори много смешно, затова се съветвах с няколко приятели и избрахме "I'm the next "You""

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Очаквах новата ми самоличност да заема по-голяма част от живота ми, но тя почти не ми трябваше. Притеснявах се напразно. Използвам я само при пазаруване с карта, когато хазяйнът дойде за нещо или само при някои маловажни други причини. Става ми все по-лесно да съм Тара Грей, въпреки че все още се възприемам като Розалин Хобс.

И от друга страна в Лондон вече ме бяха отписали. Явно полицията не е искала да се разбере за това как са изпуснали едно момиче и бяха обявили, че съм се самоубила. Официално бяха приключили с мен, нали?

До някъде се радвам за новината, но все още трябва да се крием. Дани ни сподели, че баща му също ни търси. Потрепервам при мисълта, защото знам какво иска. Омръзна ми да изпитвам страх и болка, исках всичко да приключи, само че не по неговия начин.

Докоснах с ръка мястото на корема си, където беше белегът ми от Хари. Вече почти не се виждаше, мажех го с крем всеки ден, надявайки се, че инициалите му няма да останат там. Но дори да се заличат, ще чувствам все едно са там, заради болезнените спомени.

А те все повече и повече ме карат да се натъжавам, защото не можах да се сбогувам с Чарли или пък с близките си и нямах възможност да им обясня, че не съм виновна. Предполагам, че не мога да се оплаквам. Ако не бях бягала, щях да мога, въпреки че полицията нямаше да ми повярва и щях да завърша зад решетките. Този път перманентно.

Споделянето на стая с Лия не беше толкова лошо, колкото предполагах, че ще бъде в началото. Тя не ме закачаше особено много. Беше постигнала каквото искаше почти до края, а съм сигурна, че ѝ оставаше малко. Със Сам бяхме разделени и нямаше какво да я спре от това да се лепне за него като муха на мед.

Такива мисли се въртяха в главата ми, докато си взимах кратък душ. Е, отне малко повече време отколкото обикновените ми кратки душове, но това се дължи на захласването ми в градината на ума ми. Все пак се изискваше известно време, за да премахна някои бурени и изсъхнали цветове от там, нали така?