I'm The Next "You"

41-That and nothing more.

-Променила си се-каза Хари изведнъж

-Моля?-попитах

Не бях сигурна какво имаше предвид, но можех само да налучквам. Дори не знаех дали говореше в добрия или в лошия смисъл, заради усмивката, която така и не слезе от лицето му.

Той си умуваше нещо, забавяйки отговора си. Не поглеждаше към мен, но сякаш го правеше. Това момче излъчва нещо много странно. Едновременно съм изплашена от него, но и искам да го опозная. Исках да науча какво се случва в странното му съзнание. Това и нищо повече.

-Спокойно, харесва ми.

-Все още не разбирам за какво ми говориш-казах, след като извъртях очите си

-Станала си...не знам, може би по-борбена.

Затворих устата си точно преди да проговоря отново. Щях да попитам откъде е толкова сигурен, но се досетих. Той ме познаваше, беше ме разучил. Е, докато момчетата не се появиха в живота ми.

-Знам, че ти е странно, че те познавам толкова добре-каза той, сякаш четейки мислите ми

Кимнах му, потвърждавайки казаното. После настъпи кратка тишина, която трудно се осмелих да прекъсна. Но все пак успях, задавайки въпрос.

-От колко време ме беше следял?

-Не знам. Стуваше ми се доста кратко, но просто защото ми беше приятно да знам, че си добре.-той се усмихна леко и за момент спря да говори-Не ходех след теб през цялото време, разбира се, но пращах и други хора от време на време. И все така се чудя как не успях да...те спася, когато Даниел и другите дойдоха.

-Да ме спасиш? Че те нищо не са ми направили.

-И все пак...Беше възможно. И никога нямаше да бъде късно да те наранят.

Не знаех какво повече да кажа по въпроса, макар че исках да знам повече. Реших пак да повдигна темата за времето. Чудех се, страхувах се и определено се самоизяждах отвътре, защото се е случило, а съм била толнова сляпа да не забележа. Както винаги.

С времето може би щях да науча защо се интересува толкова от мен. Аз съм просто момиче. Дори не съм особено красива. Не съм много забавна или пък интересна. Нямам нещо, което да обсеби до такава степен някого. Просто не съм такава.

-И все пак...кога мислиш, че започна? Горе-долу.

-Ъхх...Много си любопитна, а?