I'm The Next "You"

32-What's going on here?

Казах на Сам, че ще оставя тениската му в стаята си. Това и направих. Затворих вратата, уверявайки се, че съм напълно сама. Приближих плата до лицето си и вдишах дълбоко. Ароматът на гаджето ми сякаш беше попил в нея. Беше опианяващ. Може би ухаеше на бор. Може би това ме привличаше. Но не в Сам, а в мирисът на иглолистното дърво.

Осъзнах, че съм душила като куче в продължение на няколко минути. Оставих тениската на леглото си, решавайки да я прибера после. Веднага след това излезнах от стаята си. Минах по коридора чак до стълбището, след което започнах да слизам със същото темпо. Точно бях долу, подготвила се да търся останалите, когато те сами издадоха къде са. А именно-в кухнята.

Отидох при тях, но те не ме забелязаха в първия момент. Стояха около котлоните и ако не се бъркам правеха омлет. Смееха се силно, че чак на мен ми стана смешно. Огледах ги и забелязах, че Дани всъщност не е тук. Зачудих се дали изобщо се е прибирал снощи.

-Здравейте-казах аз, прекъсвайки ги и очевидно стряскайки ги, защото подскочиха на място

-Здравей, Роуз-поздравиха ме Логан и Ноа

Сам се усмихна и се приближи до мен. Наведе се леко и погали главата ми. Усещах, че щеше да ми каже нещо.

-Да им кажем ли?-попита ме шепнейки

Замислих се дали ще можем. Имам в предвид дали ще го приемат? Дали пък няма да кажат на Дани? Трябваше ли да крием от него? А ако узнаеше как ли щеше да го приеме?

Ти наистина ли не забелязваш? Той те харесва-спомних си думите на Логан от преди няколко седмици

Отговорих на своя въпрос. Нямаше да казваме на Дани. А сега...сега трябваше да отговоря на Сам.

-На тях да, но не и на Дани-отвърнах му, също шепнейки.

Преди той да успее да ме попита "Защо не?" аз извиках момчетата. Те се обърнаха към нас.

-Да?-отвърна Логан

-Ъмм, аз...тоест ние искаме да кажем-погледнах на Сам, а той сякаш разбра какво исках, затова продължи заедно с мен-Ние сме заедно.

Те не изглеждаха много изненадани, което изненада нас. Очаквахме по бурни и неочаквани реакции. Сигурно, защото Дани не е тук...

Почти бях сигурна, че Ноа извика под носа си "Йес!". Е, нормално е, той искаше да съм със Сам, за да може да бъде с Лия. Логан от своя страна се усмихна простичко, но успях да прочета в очите му нещо, което крещеше "Знаех си" или "Най-накрая". Не знам кое от двете беше, но може би по нещо и от двете.