I'm The Next "You"

63-Teach me, babe

~ Бърз факт ~

От както съм започнала да пиша историята, знам как ще завърши. Дори съм започнала продължението й, въпреки че не съм завършила тази част(както можете да видите.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Отворих бавно и сънливо очите си и вдишах дълбоко от въздуха с мирис на лекарства. Зачудих се къде се намирам и как се бях озовала на това място. Можех да предположа, че е болница, поради причината, че не веднъж съм била в такава.

-Госпожице Грей, най-накрая се събудихте... Господин Скот доведе приятелите ви, но ще трябва да направим няколко теста преди да ги пусна тук.-От някъде се появи мъж в бяла престилка. Беше на близо тридесет години и имаше къса кестенява коса и светло сиви очи. Също така имаше странен акцент, който не успях да разпозная. Може би беше тукашен.

-Господин кой?-без да исках изръсих от устата си и после се сетих, че това беше новата фамилия на Логан

-Луис Скот, вашият приятел? Госпожице, как се чувствате? Извинете лекомислието ми, отнесох се, а и още съм сънен.

-Да, да, сетих се. Ъъ, тоест добре съм.

-Чувствате ли се още замаяна, главата боли ли ви? Да не би да ви се гади?

По един въпрос, моля, не съм на разпит.-помислих си, но все пак отговорих. Така или иначе и аз имах въпроси, на които щеше да трябва да ми се отговори.

-Добре съм, но главата ме боли още малко.-настъпи кратка тишина, докато той записваше нещо- Може ли да Ви попитам нещо?

-Това ми прозвуча като въпрос- каза той и се засмя- Да, можете да ме попитате.

-От колко време съм тук?

-Господин Скот Ви е довел веднага след като сте припаднала. Тоест от... -той се обърна към часовника на стената, който показваше шест и половина- Осем часа.

Поспала съм доста. Най-добре ще е да ме изпишат, вече съм добре. И явно и Логан е при положение, че се сби с онези момчета и е имал възможността да ме доведе.

-Кога ще ме пуснете?-попитах

-Възможно е още днес, но не бързайте. Трябва да се уверим, че сте добре, преди да излезете от болницата.

-Добре. Бихте ли довели приятелите ми? Искам да ги видя.

-Разбира се-каза той и излезна от стаята