I'm The Next "You"

33-Let's play for her

-Дани, стой!-извиках след него

Той не ме послуша, а напротив. За няколко секунди успя да се обуе и да си облече якето. Веднага след това отвори рязко вратата и излезна, затръшвайки я. Аз я отворих наново, но точно тогава той влезна в колата си.

-Дани, стой! Ще ти обясним.-беше късно да му викам. Той вече запали колата и не след дълго тръгна.

-Ъмм, Роуз. Какво става?-на свой ред попита Сам, който още не знаеше защо приятелят му реагира така остро

-Сам-обърнах се към него-Дани ме харесва. Логан ми каза и затова не исках да му съобщим, че сме заедно. За да не го нараним.

Въпреки новината, приятелят ми се усмихна широко. Прегърна ме за малко и после ме пусна.

-Това за какво беше?

-Просто така...Да влизаме вътре, когато му мине ще се върне.

-Сигурен ли си? Ами ако направи някоя глупост?

-Спокойно, Роуз. Той е умен и знае какво да прави. Единственото, което може да направи е да се напие или пък да отиде някъде далеч, но ще се върне.

-Това пак не ме успокоява.

-Няма нищо, Роуз. Обещавам, че всичко ще бъде наред.

-Наистина ли го мислиш?

-Да.

Вярвах на Сам. Или поне се надявах, че това, което ми обеща, ще се сбъдне. Притеснявах се за Дани. Ами ако наистина се напие? Свидетелка съм на последствията от алкохола, които е изпил. Или поне на част от тях.

Гледна точка на Даниел:

-МАМКА МУ!-изръмжах силно и натиснах газта

Колата забърза хода си, а аз отворих прозореца, който беше до мен. Когато стигнах до края на дългата ни улицата се спрях за малко в една отбивка, преди да стигна до по-големия път, където такава няма.

Зачудих се кое по-напред да направя. Накрая реших и извадих телефона си от якето. Обадих се на последния номер, на който бих очаквал да звънна в такъв момент.

-Да, Дани? Какво има?-попита той, когато вдигна

-Здравей, Хари. Размислих. Искам да се видим.

-Хм, какво те накара да размислиш?

-Ще се чакаме в бара, за който ми каза по-рано.- отбегнах въпроса му и затворих телефона.