I'm The Next "You"

29-I'll take you to a different place

Цялата ни вечер премина в гледане на какви ли не глупости. Пропуснахме вечеря, защото никой не беше гладен. По едно време си говорехме за разни случки, но после продължихме да зяпаме към телевизора.

Бях изморена, поради изминалия ден. Преди да излезна извърших част от нещата, които бяха в списъка ми от преди няколко дни.

Усещах как клепачите ми се притваряха, но аз упорствах и държах очите си отворени. От време на време дочувах думи, идващи от телевизора, но не можех да проникна в тях и да разбера за какво става въпрос.  Накрая умората и топлата прегръдка на Сам помогнаха на съня да ме надвие и заспах.

***

-Събуди се, красавице-дочух тих глас

В началото не успях да отворя очите си. Все още ми се спеше. Още един-два пъти се дочуха до ухото ми думите от преди малко. Поосъзнах се и разтърках очи.

-Какво има, Сам?-попитах го сънено

-Реших, че ще поискаш да станеш преди да е станало време за вечеря. Пък и обядът е готов.

-Моля?! Колко е часът?

-Към един и половина...Спокойно, ние се събудихме преди час.

-Защо не ме събуди по-рано?

-Не исках. Спеше много сладко.

-Добре. Благодаря.-отново разтърках очите си, след което се разтегнах малко и реших, че е време да стана.

Премахнах завивката от себе си, чудейки се кога съм я взела. Изправих се в нормално седнало положение, защото бях застанала в някаква поза между легнала и седнала. После станах от дивана и завлачих краката си към кухнята.

Момчетата ме поздравиха, когато отидох при тях. Бяха се наредили на столовете до плота, а аз заех единия, който беше свободен.

-Палачинки-извика Ноа, който беше нашият "шев готвач" за обяда ни.

-Обичам палачинки по всяко време, но не са ли по като за закуска?

-Щом ги обичаш какво значение има кога ги ядеш? Пък и на всички ни е още като сутрин.

Той остави палачинките пред нас, подаде чинии и сладка и седна да яде.

***

-Какво ви се прави днес?-попита Логан

-Не знам точно. Имам малко работа извън града, баща ми ми се обади по-рано.-каза Дани