50-Then go...

693 45 4
                                    

Гледна точка на Роуз:

Бяхме се събрали около масата и се наслаждавахме на лазанята, която Ноа беше сготвил. Имаше същия вкус като на първата, която ядох тук. Всъщност като първото нещо, което ядох в тази къща като цяло. Но сякаш сега беше по-вкусна от всякога.

-Е, Роуз, кажи ни как успя да си влезнеш? Нали нямаше ключове и телефон?-попита ме Логан

Бях им казала за пътя, който изминах, докато се прибера, но това го бях пропуснала. Дани много ме разпитваше за Закъри и Ноа, след като ги споменах. А нашият Ноа беше въодушевен от факта, че си има адаш. Но подозрителността на Дани беше по-видна. Сякаш ги познаваше. Питаше ме дори за фамилиите им и как изглеждат.

-Всъщност това беше най-забавната част от цялото пътуване.- казах развеселено аз- Когато стигнах до къщата се усетих, че нямам ключове, но тогава си спомних нещо. Вие така и не заключвате стъклената врата, която води от хола до двора и обратно. Минах отстрани и с много зор се качих през оградата. Знам, че е по-добре да е висока, но каквато съм ниска щях да бъда много благодарна, ако и тя беше... Таа прескочих я и си влезнах. После дотърчах до стаята си, за да взема телефона и да ви се обадя.

Всички ме гледаха смаяно, но бяха на път да се засмеят на глас. Знам колко глупаво звучеше всичко, но тогава нямах много голям избор. Колкото и глупаво да се чувствах тогава, се налагаше да го направя.

-Е, от това мога да си извадя два извода-Логан прекъсна кратконастъпилата тишина-Едното е, че трябва да заключваме и онази врата. Всеки може да влезе.

-А какво е другото нещо?-намеси се Ноа

-Че трябва да си сложим камери, за да наблюдаваме смешните случки като тази-той накрая не се сдържа и пусна смеха си на свобода, последван от почти всички останали в стаята

-Хейй, не се смейте! Моето момиче не е виновно. Всъщност аз съм удивен от постижението ѝ.-Сам ги спря, след което ме дари с целувка по челото, която ме накара да се усмихна дори по-широко, отколкото казаното от него. Така ми липсваше.

Не се сдържах, затова просто приближих стола си към неговия и  се сгуших в него, облягайки главата си на рамото му. Той обви ръката си около мен и ме притисна още по-силно към себе си.

I'm The Next "You"Where stories live. Discover now