I'm The Next "You"

2-The first night

Изчаках всички, както им бях казала. Предложиха ми да ми помогнат с миенето на чиниите и чашите, но им отказах. Те си легнаха. Когато бях готова отидох към стаята си. За малко да се загубя, защото не помнех много пътя натам, но я намерих.

Реших да се изкъпя. Чувствах се много мръсна. Макар и да бях сигурна, че водата няма да премахне това чувство, взех една кърпа и се запътих към банята. Оставих я на закачалката. Съблякох дрехите си и влезнах в душ-кабината. Пуснах водата, след което си я направих по-топла и се пъхнах под душа.

След сравнително бързият душ спрях водата и се избърсах с кърпата. Върнах се в новата си стая и си облякох чисти дрехи. Не си бях взела нощница или пижама, затова си легнах по потник и къси панталонки. Отидох да си измия зъбите и набързо се върнах в стаята ми. Метнах се върху мекото легло и се настаних удобно.

Дълго време се въртях в леглото, неможейки да заспя. Мислите за случилото се днес направо ми разяждаха мозъка. Като на лента, кадрите с мъртвите ми родители, кучето и всичката кръв се въртяха в ума ми. Сълзи тръгнага да напират в очите ми. И колкото повече се опитвах да ги бърша, толкова повече нови потичаха. Не след дълго се свих на кълбо, плачейки колкото е възможно по-тихо, но не успявах много. Надявах се да не съм събудила никой.

Но уви след няколко минути на вратата ми се почука. Станах да я отворя, защото я бях заключила. Беше ме страх, ако някой дойде и ми направи нещо. Завъртях ключалката, натиснах дръжката и вратата се отвори. Пред мен беше застанал съненият Дани, който беше само по боксерки, а косата му беше разрошена.

-Хей,...ъмм чух, че...плачеш и дойдох да видя дали си добре.-не бях сигурна дали накъсваше изречението, защото му се спи или защото всъщност беше наясно защо плача.

-Д-да, добре съм. Аз просто...сънувах кошмар. Ъ да.

-Ако искаш... ела в стаята ми. Можем да си поговорим...за кошмара ти. А може и да не говорим.-забелязах как се притесни, когато каза това и се опитваше да замаже положението, затова реших да му помогна.

-Не, няма нужда. Вече съм по-добре.

-Оуу, ъмм добре. Можеш да идваш по всяко време. Ако не можеш да заспиш или нещо те притеснява аз съм в съседната стая.

След последното му изречение той се запъти към стаята си. Не бях сигурна дали да отида. Мисля, че той беше доста мил с мен, но не мога да си обясня защо. Пак се сетих за моментът, когато ме пусна. Колко... страшен ми се струваше. Колко е странно как един и същ човек може да бъде като двама напълно различни.